Ново начало!!!

     Моя милост започна нов живот като смени местоживеене (8000 хил. км. на запад), смени среда (от дълги разходки по софийските улици премина на дълги часове зад волана опитвайки се да стигне от точка А до точка Б), общо взето се качи на следващата стълбичка в живота (намери си мъж и взе, че се ожени)...Всичко това неминуемо ще се отрази и на блогуването, блогстване или блогърстването ми, което ако някой забеляза, се оказа в черна дупка. Ама не от тези едноседмичните преди рожденния ден, ами около година и половина...Сега като го написах черно на бяло, осъзнах колко дълго време всъшност е минало...Както и да е, да не се отплесвам, но съм длъжна да съобщя на тези хора, които са си направили труда да следят моето блогче, че след седмица-две ще бъде сменен външния вид или както му викат интерфейса на "Като стана въпрос за..." и не само това, ами и ще бъде прекръстен...И не само това, ами и ще смени полето на избълване на глупости...вече те ще са в дигитален вариант или сиреч СНИМЧИЦИ! Колкото и банално да изглежда "Аз много обича прави снимки!" и поради тази причина реших, че може да бъде интересно да споделя туй онуй от Запада с някой друг освен самата мен и горкият ми мъж, който покрай мен и той прихвана тази лудост за снимане. 

     И както казват тук "Сии ю лейтър алигейтър!"!;) 

Далече, далече...

    Минаха цели два месеца, откакто не съм писала тук...Дам, когато настъпят определни промени в живота, някакси не ти остава мнго време да обърнеш внимание н всичко и всички:) Но, най-на края ето ме тук. Силно казано тук на хиляди километри от България, но пак, пишейки в блога. Тъй като в следващите няколко месеца ще отсъствам от нашата мила страна, няма да имам и много възможност да пиша в блога, ако ли не изобщо даже:( Хубавото е, че съм на място мнго по-ралично от Европа, тук всички си имат коли, не ходят пеша, а следователно и почти нямат тротоари:D, имат огромни магазини, а телешкото, пилекото и царевицата са в почти всчко ядене. Хех, дам, става въпрос за САЩ. Тук хората са много възпитани и учтиви, но същевремено и затворени в своите коли и начин на живот. всеки непознат те поздравява с усмивка, малко са тези, които ще те изгледат лошо или няма да те питат как си днес (имам чуството, че им е като паразитен въпрос;). Но, въпреки това приспособяването към този начин на живот е труден. Възпрепятствана от липсата на кола, аз се чуствам затворена там, където живея, тъй като въпреки близките един два магазина, наоколо, липсва близоста на малкия град, или по-точно сгъстеността на европейския град. Наистина красиво е, нямам си на идея колко време ще ми трябва да свикна с този начин на живот, но наистина е като в американски филм. Наистина! Всички къщички са подредени, навсякъде е чисто - идилия:) и въпреки това в първите седмици, близките и дома ти липсват страшно много...God bless, Skype:D

    Та, това е засега от далчена Америка, а и много океански целувки от много влажен Уилмингтън и Каролина бийч:)

P.S.: Грешки съм сигурна, че много ще си открия в този текст, но времето притиска желанияето ми за редактиране, така че, моля да ме извините:)

Хайде на път

     Дам, времето си тече. Нито пита, нито се съобразява. Така си мина и времето от началото на годината, а докато се обърнеми, хоп, вече е Великден. Настана час отново за почивка. Е, не кой знае колко голяма, но нали вече си имаме и extrа почивен ден - Разпети петък - Алелуя!:) Така, че и аз като едно видно софиянче си хващам багажа утре и дим да ме няма от прашната столица. Направо ще летя с изплезен език през прозореца на колата и с радост ще посрещам всяка мушичка, която ще катастрофира в лицето ми;). Изчезвам от тази лудница, защото вече нямам нерви да слушам трамвая как се таралянка по Графа, да слушам поредната линейка, която решава да мине през най-голямото задръстване на Канала и т.н. Писна ми! Ама не толкова, че да не се върна в София, ами колкото да забравя за няколко дни всичките грижи, тревоги и шумотевица. Така де, все пак не съм напускала града от края на миналата година и ми се иска да си припомня, че съществува друг свят освен софийския;). Така, че казвам "Браво!" на всеки, който ще поема на път в идните дни за празниците и му пожелвам да е зареди с голямо търпение в задръстванията. Е, да не забравя - Карайте внимателно и весели празници на всички:).

P.S.: А, ако някой реши да прекара Великден тук  ==>>
да знаете, че може и да се сблъскаме някъде по спокойните улички на това райско кътче:).

Часът на Земята 2010 - да не забравите:)

     Тази вечер в 20,30 ч. милиони хора в 125 държави и поне 42 български града ще изключат осветлението за един час и ще се включат в "Часът на Земята". Идеята не е да се пести ток, а символично да се покаже, че е време за сериозни действия срещу промените в климата. Всеки от нас ще има един час за размисъл, за разпален разговор с приятели, за романтична вечеря с близки хора.Заповядайте довечера на светлинно шествие от НДК в 19 ч. и на концерт на пл. "Батенберг" от 20,30 ч.

Ти си на ход!

     Сагата продължава! След изненадващите промени в живота и след тяхното осъзнаване и анализиране, и анализиране, и анализиране...в един момент човек започва да се освестява. Целта на цялото пътешествие, което в случая трябва да е живота по думите на Плами, е да се усети, да се вникне в него и да се изживее и поглъща с пълни шепи.

     Е, всичките тези размисли ме доведоха до една истина, която бях забравила до скоро, а именно, че всеки си изгражда това свое пътешествие. Всеки си избира пътя, по който да върви, а също така и начина, по който да го върви - подсвирвайки си, подскачайки, бавно и замислено, положително или подозрително...Това е и самия замисъл, нали?! Всеки трябва да се учи от грешките си и да се опита да ги поправи, ако прецени, че са наистина недопустими за самия него. Нали в това е смисъла - да осмислиш себе си и да разбереш какво искаш или не, да знаеш как да постигнеш нещо, борейки се с цената на всичко за него. Е, понякога може да се намесят външни фактори, които да бъдат определящи, но въпреки това, трябва да знаеш какво искаш и да се стремиш към него. Аз съм сигурна, че няма човек, който да иска нещо с цялата си душа и да не може да го постигне. Дори и да се лута в пътя към него, винаги има някаква сила (колкото и за луда да ме сметнете), която успява да подаде едно рамо. Повярвайте ми, сама съм се убедила в това;)

     В този ред на мисли, идеята ми е, че всеки трябва да дърпа конците на живота си, всеки трябва сам да избира как да живее (е, разбира се, ако това не вреди сериозно на околните хора, което вече води към идеята за егоизма и т.н.), да се радва или да плаче. Никой няма право да отнема щастието или възможността за щастие на околните, или обратното. Така че, ако ти се съмняваш в истиността на идеята за мечтите, недей! Те наистина се сбъдват, стига да си готов да се бориш за тях!

Ти си на ход!

P.S: На всеки се случва да изпадне в клиширани размисли...

Какво правим?

Как така когато си мислиш, че си щастлив, живота "Пляс" един шамар и те кара да се върнеш отново към лутане и хиляди размисли. Защо когато четеш книги и гледаш филми, които ти доказват, че нещата някак си се подреждат, започваш да вярваш в това и "Хоп", спъваш се и падаш? Тогава всичко се преобръща и всеки ти казва "Ти да не си луд?! Само да вярваш на книгите и филмите! Това не е истинската реалност!".
Така изведнъж започваш да се чувстваш като в лудница! Всеки ти говори какво ли не. Опитваш се да разбереш приказките и съветите на всички, а същевременно не ти се вярва как те е изиграла съдбата. После започваш да се чудиш и маеш, да вярваш в глупости, да търсиш някаква упора. Но единствената такава се оказва мисълта ти за доскорошното щастие...
Въпреки това осъзнаваш, че това е безсмислено. Миналото няма как да се върне... Няма как да си отново такъв, какъвто си бил преди, вече ще гледаш подозрително на всичко и всеки. Очите и мислите ти ще търсят само "съмнението", което си пренебрегнал преди.
И какъв е изводът от цялата работа? Че може би вече няма да посрещаш знаците на съдбата, както преди, с розовите очила? Вече ще си само един ослушващ се индивид, без грам способности да живееш истински?
Само времето може да покаже какво ще ти предложи живота, но проблема е, че ти може би вече няма да имаш предишните сили и вяра да му се отдадеш истински...

Google мисли, че...

...животът е...



...а дали наистина за повечето хора е прекрасен? А, ако е така, защо?!

Написах се!

3 пъти Ура! Свърших с писането на курсови работи. Всички 7 са готови. 3 пъти Ура!:D Вече ще имам повече време за блога и себе си! Голяма радост. Е, изписах си клавиатурата, ама ако някой им нужда от теми като: "САЩ и страните от Тристранния пакт в годините на Втората световна война", "Робовладелчеството и действията срещу него в САЩ в периода от създаването на държавата до Гражданската война", "Причини за отделянето на Тексас от Мексико (1824-1834 г.)", "Перонизъм - характеристики и реализация в периода 1946 - 1955 г", "Империята на инките-устройство и култура", "Да убиеш прислехулник – израз на расовата дискриминация в първата половина на XX в." и "Формиране на Американската мечта – от пилигримите до наши дни." да си каже без да се притеснява, защото материалите по тези теми не са много на български и ще трябва много да се рови, за да скалъпи нещо.:)
Хайде, хубави мартенски преживявания на всички:)))

Честита баба Марта на всички и честит ми рожден ден:)

Много здраве, усмивки и още толкова красиви моменти:)))

Снимка за 6-ца:D

Три пъти "Ура!" за снимката, която ми изкара 6-ца по "Обща и художествена фотография"! :DDD

Честити празници на всички, които обичат да са опиянени от любов и нещо друго...;D

За Моету...

Настана сесийно време!

    Първа магистърска сесия! Много лошо! Много писане, много чудо! Само 7 курсови работи, нали разбираш - лесна работа! Аз като истински студент още от 2 месеца се увещавам как сядам да пиша  по една курсова на седмица/две. Да, ама не! Вече е 5 февруари, а аз не съм почнала ни една - краен срок 4 март! А, забравих ли да спомена, че уча "Американистика и трансатлантически отношения" - с две думи литературата за курсовите е в най-добрия случай само 90% на английски, а другите десет процента, ако си щастливец, може и на български да ги намериш!

      Но, имам добра новина за себе си - намерих поне 1/2 от материалите:D! Какво?! Това си е за радост?!

     Та, нали разбирате какво си мисля...^^&^*&%^$#@#$^&**&()*)()ІІ_І№_:/=:%"+?+?!%"%:=_:...и важното е, че тези мисли - *&*(^%^&$^#^$&^^&)*+)І(+&%$#@#^$&$#@#@$# не ми излизат от главата!

     Е, хубавото е, че ако успея тези мили - &(^%$#^&#&$#!*!#%*І!#*%!+%* да ги превърна в готови теми за: Инките; Отделянето на Тексас от Мексико; Връзките на САЩ с Тристранния пакт по време на Втората световна война; Расовият елемент в "Да убиеш присмехулник"; Робството в САЩ: от самото начало до Гражданската война 1861 - 1865 г.; Същността на Перонизмът в периода 1946-1955 г.; и последната, която дори още не съм решила каква ще е, защото се двоумя между - "Европейската мечта или Американската мечта?" или може би само"Американската мечта преди и сега"?&^%^%^%*$^(*)($*#($*Я)#$(*....

     Неприятното е, че скоро няма да ми се пишат многословни излияния тук, в мойту кътчи. Не се сърдете, просто няма да имам не само мисли, но и пръсти за това...:)

Равносметката!

     Равносметката се оказа не много тежка задача, НО естествено, няма да се извинявам, НО празниците, а и аз като част от цялата разсеяност около тях... малко позабравих да тегля чертата и да понапиша за резултата:) Лошо! И ето ме сега в18:30 на 31.12.2009 г., мислеща какво да напиша?! Ами като цяло равносметката за тази година си я давам на "+", тъй като ненадейно след 5-минутно мислене установих, че наистина мога да считам тази година като ползотворна за себе си;) Не, не не си мислете, че се хваля, напротив, колкото ползотворна, толкова и трудна ;).
     В общи линии първата половина на 2009 г. мога да я сложа под знака на Министерството на образованието и наука. А, това, което в общи линии си спомням от този период е тичането по големи коридори, а също и между Университета и МОН. Беше наистина забавно! Само ще спомена две думи - сняг и жълти павета, вие си направете изводите. Колкото до самия стаж в МОН - заслужаваше си, успях да науча доста за това как се "живее" в колегиалната среда на бюрокрацията.;).
     Другото ми постижение, отново в първата половина на 2009, беше завършването ми на бакалавърската степен - три пъти "Ура".:D Вече съм почти дипломиран историк (почти защото ни раздават дипломите чак догодина).
     Е, не ми оставаше много време за купонясване, но все пак успявах да намеря по някой промеждутък;) И като цяло до средата на 2009 г. всичко вървеше по план. Въпреки, че в повечето случаи обикновено това е доста трудна и отегчителна работа. Наистина, не е много приятно да следваш определени точки, но се надявам, че някой ден ще си е заслужавало:).
     За съжаление, вече трябва да се сядам на маса и няма да мога да довърша равносметката за изминалата година, поне до края й, а ще оставя това за началото на следващата 2010 г. Е, все пак не е късно човек да стане за резил, както мен и да не си изпълни обещащнието, което така ревносно защитавах...
     Весело изкарване на Нова година и много малко махмурлук в началото на 2010 г. :D.

Always on my own!

     Обкръжена от много приятели и познати...и какво от това, много пъти започва да се случва, че когато имам нужда от тях всеки е зает с нещо. Не искам никой с нищо да обидя, но явно така се получава в живота, всеки върви по своя път...и това е нещо съвсем нормално. Та, тези неща ме карат все повече да се замисля над приказката, че човек се ражда и умира сам! Наистина, вече започвам да вярвам в това! Опитвам се да се окуража, че не е толкова лошо да си сам, но като човек, който винаги се е опитвал да бъде навсякъде и с всички, изведнъж...Няма никой. Ужасно е да си толкова социален ТИП, общувайки с всички и опитвайки се да бъдеш добър с всички, независимо от обстоятелствата, в един момент се оказва, че наистина сядаш на земята между двата стола и седиш и се оглеждаш като малко бебе в минаващите хора около теб, без да има кой да ти подаде една ръка, за да станеш. Еми какво да ви кажа, най-накрая ставаш от стола сам. Започваш да разчиташ само на себе си. Правиш всичко за себе си. Е, понякога правиш някоя друга отстъпка за някой приятел, но въпреки това не е както преди, не го правиш със същото желание. И изведнъж се оказва, че си егоист...
      Имам чувството, че и аз съм се запътила към този път на поведение, но въпреки това все още усещам, че трудно може да се пречупи характера ми и да се превърне в иазключителната форма, в която е важен само АЗ-ът. Честно казано се надявам да не достигна тази висша форма на себелюбие, плаша се наистина, това е много опасно - оставаш, почти сам. Аз немога така, обичам хората около себе си...Обичам да ги радвам, да ги изненадвам...

     "И сам войнът е войн!"! Нали така?! Е, при това положение не се отчайвам...

Равносметка

     Незнам за вас, но аз лично смятам да си направя равносметка след като вече навлизаме в последният месец на тази година. Една хубава равносметка мисля, че е добра идея!:) Аз лично ще си направя едно листче с нещата, които успях да постигна тази година. Е, ще се опитам и да не пропускам пикантни неща;), но разбира се, че най-важното е какво сме постигнали през последната година и с какво сме били полезни на хората около нас. Е, да не си помислите, че става въпрос за Мотивационно писмо?! Напротив, тук не само ще се хвалим, но и ще се оплюем за разни неща. Все пак трябва да е весело, празници идват! Така, че който иска да се присъедини към мен да се чувства свободен да започне с мисленето, защото поставям като крайна дата 31.12. 2009 г. Дам, точно така Нова година, но не по-късно - все пак трябва да започнем новата година на чисто. И както казват - Нека мисленето да започне СЕГА!

Когато застудее.

   Някои обичат есента и зимата, други не. Аз съм от тези, които се любуват на всеки сезон, тъй като всеки по себе си е специален и свързан с определени емоции. Така, че щом настъпи студена есен и времето започне да бърза към Коледа и Нова година аз винаги обичам да си слушкам все Evergreen от 50, 60, 70-те години - Ретро с две думи. Ама не онова, което пускат по клубовете, а онова, което те кара да се сгушиш на топло прегърнал чаша топъл чай, или в по-добрия случай ти да си прегърнат от някой. Та тези усещания в уютния и топъл дом обикновено ме карат да подканя Франк Синатра или Диън Мартин да запеят отново своите приятни и релаксиращи песни (Диън Мартин повече ми върви по Коледа;). Та ето една приятна песничка за всеки сгушен в нещо или някой.

 P.S.: И не забравяйте да се усмихвате, за да предадете щастието и на някой друг:)

Voilà!

     И такам...след леко съгласуване с Google открих един блог, от който използвах много лесна рецепта за карамелен кекс, която направо я копирам от там: 

За карамелената смес: половин чаена чаша захар се карамелизира до златисто, след което се добавя 100 мл прясно мляко. Бърка се хубаво докато карамелът се разтвори напълно. След като поизстине се добавят 2 яйца + една чаша брашно в която е разбъркано половин пакетче бакпулвер.

За ваниловата смес: Разбиват се 2 яйца с половин чаша захар, добавя се 100 мл прясно мляко + 1 чаша брашно с другата половина бакпулвер и ванилия.

В намаслена и набрашнена форма за кекс се изсипват първо карамелената смес, след това ванилената. Пече се до зачервяване. Проверя се с клечка дали е готов. След като изстине се залива с глазура от 1/3 чаша захар която се карамелизира и се добавя 100 мл прясно мляко с размито брашно (1 с.л.) вътре. Бърка се докато стане гладка смес и се изсипва върху кекса

     Тъй като имах под ръка формички за мъфини си казах "Защо пък да не са малки кексчета?" и без това не бях се пробвала с тези формички, та се захванах... Измайсторих всико, но единственото нещо, което ми се опъна наистина беше течният карамел, който винаги е бил голяма мистика за мен. Въпреки това след вторият път стана:D. Напълних (но не до горе) аз формичките и ги сложих да се пекат във фурната.  Но, извенъж, те започнаха да бухват...

...и да бухват

 ...докато в един момент започнаха и да преливат. Е, по едно време спряха де:D, ама все пак си беше частична загуба на материал! Затова, ако не сте пекли в такива формички - не ги пълнете повече от половината, ако сте сложили цяло пакетче бахпулвер!!!;).

Дам, тука вече се бяха кротнали и почти изпекли.

      В крайна сметка резултата беше добър, но карамелената поливка на кексчетата така и не стана такава каквато е в рецептата, по простата причина, че ми писна да се боря с карамела - да го правя течен. Затова, реших да бъдат единствено с малка глазура от твърд карамел. Voilà!

Но все пак да не се заблудите от снимката бяха 11 мъфини, но докато изстинат вече бяха останали само токова;)...

Непоносима неустоимост!

   Не мога така! Не се издържа! Влизаш в блогпространството и повечето блогове само снимки на вкуснотийки - повечето сладки, ама много вкусноизглеждащи сладки или торти.  А, аз като себеуважаваща се сладкоунищожителка само седя и точа лиги, вместо да се пробвам ...Захващам се и аз с надеждата да сътворя нещо сладко вкусно, което, надявам се, няма да има дълъг живот...;) 

Отвъд

...нямам вдъхновение, нямам думи, нямам мисли...Не ми се пише, не ми се мисли, искам да се потопя във вечния кръг на магията, на нереалното, на неразбираемото. Искам друг свят! Аз съм прашинка, аз съм мечтател, аз съм дух, жив дух. Аз съм вечен свят на мечти на желания, различни от обикновените. Аз съм импулс, аз съм вибрация на това чувство, което всеки прикрива и мисли за различно-глупаво. Аз не съм стая с четири стени, моят свят излиза от 360-те градуса  ... Аз не съм мечта, аз съм илюзия, която не съществува.

     Ти си свят, ти си различен, ти не си като него. Ти си различен в сърцето, в мислите, в действията. Ти си смисъл. Ти си песен в нощта, подканваща към танци, към желания, към тръпка. Ти не си един поглед, ти си искрата в него. 

     Ние сме всичко. Ние сме разликата в пъзела, ние сме гласът в тъмното и необятното, ние сме хлипа в сънения плач. Ние сме тайна, покрита от сивите облаци и скрита дълбото в нечии мисли. Ние сме от другата страна на луната, неосветени от слънцето... Ние сме заглавие на книга, а съдържанието са нашите преживявания, неразбрани от много, а съзирани и усещани от малко.

    Ние сме силата, която те прави човек. Ние сме това, което не си пред света, ние сме твоето съзнание, въображение, вдъхновение...

Рилският манастир през друго око

     Последната хубава събота (според синоптиците), трябваше да се направи нещо извънредно! И се реши - ще бъде разходка до Рилския манастир! О, да - свещи, снимки, природа и естествено МЕКИЦИ! Беше наистина великолепно време, което естествено позволи и на мен да направя великолепни снимки, но не тези, които виждате всеки ден, а тези, които аз видях...

На път за манастира...

А, това са Стобските пирамиди, при които ще стигнем на края на пътешествието, точно за залеза...

 

 И вече сме на паркинга на Рилския манастир...

 

 

 ...и влизаме вътре...

 

 

 

 

Май, нистина не сме на толкова високо...

 

 

 

Гледката от Хрельовата кула не беше толкова добра, колкото очаквах. НЕ даваха да се качиш отгоре на бойниците, а само до помещението под тях и можеше да се гледа единствено през прозорците...

 

Компанията реши ненадейно друго...

 

   ...да поемем пеша към...

 

За щастие поне табелите и маркировката през целия път бяха добре поддържани...Око да види...

 Хмм, едва ли се учиудвате на тази гледка. Дам, така е на повечето места където е по-цивилизовано. Абе, хора толкова ли е трудно да уцелите празната кофа!

 

 Препятствия по пътя колкото щеш! Сигурна съм, че отзад "...един мармот завива шоколада в целофан...":D

 

 

При гроба на св. Иван Рилски имаше едно пале, което само чакаше да дойде някой с мекици от манастира...Оооо, дам много му се услаждаха! А, как мяташе бълхи насам, натам!

Гробът отвътре...

Ако знаете колко му беше трудно на този двуметров човек да излезне от Провиралката на гроба, докато краката му бяха на стълбата долу, той се мъчеше вече да излиза...Дали заради ръста, дали заради грехове? Никой не знае...

Това за мен бе молитвената скала или поне това, което беше над нея...

 

А, ето пак! Незнам, наистина ли има толкова малоумни или просто никой не чисти?! Хора, абе вземете си боклуците с вас, така се прави на планина! 

Разновидности на гъбки...НЕ ГИ ЯЖТЕ!

 Вече на пък към манастира обратно видяхме, че се задават облачета, дъждовни облачета.

 

Забързани потеглихме към Стобските пирамиди.

Следва продължение...

P.S.: Тук ще намерите малко по-провокиращи иронично снимки на Рилския манастир:).