четвъртък, 3 юни 2010 г.

Далече, далече...

    Минаха цели два месеца, откакто не съм писала тук...Дам, когато настъпят определни промени в живота, някакси не ти остава мнго време да обърнеш внимание н всичко и всички:) Но, най-на края ето ме тук. Силно казано тук на хиляди километри от България, но пак, пишейки в блога. Тъй като в следващите няколко месеца ще отсъствам от нашата мила страна, няма да имам и много възможност да пиша в блога, ако ли не изобщо даже:( Хубавото е, че съм на място мнго по-ралично от Европа, тук всички си имат коли, не ходят пеша, а следователно и почти нямат тротоари:D, имат огромни магазини, а телешкото, пилекото и царевицата са в почти всчко ядене. Хех, дам, става въпрос за САЩ. Тук хората са много възпитани и учтиви, но същевремено и затворени в своите коли и начин на живот. всеки непознат те поздравява с усмивка, малко са тези, които ще те изгледат лошо или няма да те питат как си днес (имам чуството, че им е като паразитен въпрос;). Но, въпреки това приспособяването към този начин на живот е труден. Възпрепятствана от липсата на кола, аз се чуствам затворена там, където живея, тъй като въпреки близките един два магазина, наоколо, липсва близоста на малкия град, или по-точно сгъстеността на европейския град. Наистина красиво е, нямам си на идея колко време ще ми трябва да свикна с този начин на живот, но наистина е като в американски филм. Наистина! Всички къщички са подредени, навсякъде е чисто - идилия:) и въпреки това в първите седмици, близките и дома ти липсват страшно много...God bless, Skype:D
    Та, това е засега от далчена Америка, а и много океански целувки от много влажен Уилмингтън и Каролина бийч:)
P.S.: Грешки съм сигурна, че много ще си открия в този текст, но времето притиска желанияето ми за редактиране, така че, моля да ме извините:)

сряда, 31 март 2010 г.

Хайде на път

     Дам, времето си тече. Нито пита, нито се съобразява. Така си мина и времето от началото на годината, а докато се обърнеми, хоп, вече е Великден. Настана час отново за почивка. Е, не кой знае колко голяма, но нали вече си имаме и extrа почивен ден - Разпети петък - Алелуя!:) Така, че и аз като едно видно софиянче си хващам багажа утре и дим да ме няма от прашната столица. Направо ще летя с изплезен език през прозореца на колата и с радост ще посрещам всяка мушичка, която ще катастрофира в лицето ми;). Изчезвам от тази лудница, защото вече нямам нерви да слушам трамвая как се таралянка по Графа, да слушам поредната линейка, която решава да мине през най-голямото задръстване на Канала и т.н. Писна ми! Ама не толкова, че да не се върна в София, ами колкото да забравя за няколко дни всичките грижи, тревоги и шумотевица. Така де, все пак не съм напускала града от края на миналата година и ми се иска да си припомня, че съществува друг свят освен софийския;). Така, че казвам "Браво!" на всеки, който ще поема на път в идните дни за празниците и му пожелвам да е зареди с голямо търпение в задръстванията. Е, да не забравя - Карайте внимателно и весели празници на всички:).

P.S.: А, ако някой реши да прекара Великден тук  ==>>
да знаете, че може и да се сблъскаме някъде по спокойните улички на това райско кътче:).

петък, 26 март 2010 г.

Ти си на ход!

     Сагата продължава! След изненадващите промени в живота и след тяхното осъзнаване и анализиране, и анализиране, и анализиране...в един момент човек започва да се освестява. Целта на цялото пътешествие, което в случая трябва да е живота по думите на Плами, е да се усети, да се вникне в него и да се изживее и поглъща с пълни шепи.
     Е, всичките тези размисли ме доведоха до една истина, която бях забравила до скоро, а именно, че всеки си изгражда това свое пътешествие. Всеки си избира пътя, по който да върви, а също така и начина, по който да го върви - подсвирвайки си, подскачайки, бавно и замислено, положително или подозрително...Това е и самия замисъл, нали?! Всеки трябва да се учи от грешките си и да се опита да ги поправи, ако прецени, че са наистина недопустими за самия него. Нали в това е смисъла - да осмислиш себе си и да разбереш какво искаш или не, да знаеш как да постигнеш нещо, борейки се с цената на всичко за него. Е, понякога може да се намесят външни фактори, които да бъдат определящи, но въпреки това, трябва да знаеш какво искаш и да се стремиш към него. Аз съм сигурна, че няма човек, който да иска нещо с цялата си душа и да не може да го постигне. Дори и да се лута в пътя към него, винаги има някаква сила (колкото и за луда да ме сметнете), която успява да подаде едно рамо. Повярвайте ми, сама съм се убедила в това;)
     В този ред на мисли, идеята ми е, че всеки трябва да дърпа конците на живота си, всеки трябва сам да избира как да живее (е, разбира се, ако това не вреди сериозно на околните хора, което вече води към идеята за егоизма и т.н.), да се радва или да плаче. Никой няма право да отнема щастието или възможността за щастие на околните, или обратното. Така че, ако ти се съмняваш в истиността на идеята за мечтите, недей! Те наистина се сбъдват, стига да си готов да се бориш за тях!
Ти си на ход!

P.S: На всеки се случва да изпадне в клиширани размисли...

неделя, 21 март 2010 г.

Какво правим?

Как така когато си мислиш, че си щастлив, живота "Пляс" един шамар и те кара да се върнеш отново към лутане и хиляди размисли. Защо когато четеш книги и гледаш филми, които ти доказват, че нещата някак си се подреждат, започваш да вярваш в това и "Хоп", спъваш се и падаш? Тогава всичко се преобръща и всеки ти казва "Ти да не си луд?! Само да вярваш на книгите и филмите! Това не е истинската реалност!".
Така изведнъж започваш да се чувстваш като в лудница! Всеки ти говори какво ли не. Опитваш се да разбереш приказките и съветите на всички, а същевременно не ти се вярва как те е изиграла съдбата. После започваш да се чудиш и маеш, да вярваш в глупости, да търсиш някаква упора. Но единствената такава се оказва мисълта ти за доскорошното щастие...
Въпреки това осъзнаваш, че това е безсмислено. Миналото няма как да се върне... Няма как да си отново такъв, какъвто си бил преди, вече ще гледаш подозрително на всичко и всеки. Очите и мислите ти ще търсят само "съмнението", което си пренебрегнал преди.
И какъв е изводът от цялата работа? Че може би вече няма да посрещаш знаците на съдбата, както преди, с розовите очила? Вече ще си само един ослушващ се индивид, без грам способности да живееш истински?
Само времето може да покаже какво ще ти предложи живота, но проблема е, че ти може би вече няма да имаш предишните сили и вяра да му се отдадеш истински...

четвъртък, 18 март 2010 г.

Google мисли, че...

...животът е...



...а дали наистина за повечето хора е прекрасен? А, ако е така, защо?!

петък, 12 март 2010 г.

Написах се!


3 пъти Ура! Свърших с писането на курсови работи. Всички 7 са готови. 3 пъти Ура!:D Вече ще имам повече време за блога и себе си! Голяма радост. Е, изписах си клавиатурата, ама ако някой им нужда от теми като: "САЩ и страните от Тристранния пакт в годините на Втората световна война", "Робовладелчеството и действията срещу него в САЩ в периода от създаването на държавата до Гражданската война", "Причини за отделянето на Тексас от Мексико (1824-1834 г.)", "Перонизъм - характеристики и реализация в периода 1946 - 1955 г", "Империята на инките-устройство и култура", "Да убиеш прислехулник – израз на расовата дискриминация в първата половина на XX в." и "Формиране на Американската мечта – от пилигримите до наши дни." да си каже без да се притеснява, защото материалите по тези теми не са много на български и ще трябва много да се рови, за да скалъпи нещо.:)
Хайде, хубави мартенски преживявания на всички:)))

понеделник, 1 март 2010 г.

Честита баба Марта на всички и честит ми рожден ден:)

Много здраве, усмивки и още толкова красиви моменти:)))

вторник, 23 февруари 2010 г.

Снимка за 6-ца:D

Три пъти "Ура!" за снимката, която ми изкара 6-ца по "Обща и художествена фотография"! :DDD

петък, 19 февруари 2010 г.

вторник, 16 февруари 2010 г.

The Other Sister


"Другата сестра" е филм, които ще ви накара да се запитате дали наистина "Лудите са луди" или дали "Нормалните са нормални"?! Филмът не е невероятен боксофис, но със сигурност би трогнал всеки със своята чиста истина и реалност, която не само нормалните съзират.
След завръщането си от специализирано училище за хора с умствени увреждания Карла (Джулиет Люис) решава да започне живота си като нормален човек и разбира се срещу това застава майка й (Даян Кийтън). Доказвайки се пред всички, Карла трябва да мине по нормалния житейски път, свързан с препятствия, обучение и любов. Ще видите как едно малко-голямо момиче, отделяйки се от родителите си, се оказва в ситуации, които на пръв поглед може да ви се сторят странни за нея, но повярвайте ми ако успеете да превъзмогнете някои скрити фалшиви представи за хората с увреждания ще разберете, че те са напълно нормални - със същите чувства и мисли като вас, просто начинът им на изразявне е малко по-различен. А, това не ги прави ненормални. Е, ако съм успяла да замаям ума ви и същевременно да породя няколко странни въпроса в него, гледайте това филмче. То ще ви накара да се посмеете, но не подигравателно, а от сърце.

 

вторник, 9 февруари 2010 г.

The Cove или човешката жестокост!!!

    Наистина ли мислите, че живеете в перфектен свят? А, ходили ли ви се в делфинариум?

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

Настана сесийно време!

    Първа магистърска сесия! Много лошо! Много писане, много чудо! Само 7 курсови работи, нали разбираш - лесна работа! Аз като истински студент още от 2 месеца се увещавам как сядам да пиша  по една курсова на седмица/две. Да, ама не! Вече е 5 февруари, а аз не съм почнала ни една - краен срок 4 март! А, забравих ли да спомена, че уча "Американистика и трансатлантически отношения" - с две думи литературата за курсовите е в най-добрия случай само 90% на английски, а другите десет процента, ако си щастливец, може и на български да ги намериш!
      Но, имам добра новина за себе си - намерих поне 1/2 от материалите:D! Какво?! Това си е за радост?!
     Та, нали разбирате какво си мисля...^^&^*&%^$#@#$^&**&()*)()ІІ_І№_:/=:%"+?+?!%"%:=_:...и важното е, че тези мисли - *&*(^%^&$^#^$&^^&)*+)І(+&%$#@#^$&$#@#@$# не ми излизат от главата!
     Е, хубавото е, че ако успея тези мили - &(^%$#^&#&$#!*!#%*І!#*%!+%* да ги превърна в готови теми за: Инките; Отделянето на Тексас от Мексико; Връзките на САЩ с Тристранния пакт по време на Втората световна война; Расовият елемент в "Да убиеш присмехулник"; Робството в САЩ: от самото начало до Гражданската война 1861 - 1865 г.; Същността на Перонизмът в периода 1946-1955 г.; и последната, която дори още не съм решила каква ще е, защото се двоумя между - "Европейската мечта или Американската мечта?" или може би само"Американската мечта преди и сега"?&^%^%^%*$^(*)($*#($*Я)#$(*....
     Неприятното е, че скоро няма да ми се пишат многословни излияния тук, в мойту кътчи. Не се сърдете, просто няма да имам не само мисли, но и пръсти за това...:)

понеделник, 25 януари 2010 г.

Котанковци мушморанковци:))))

Ако не знаете какво значи изразът "Котараци на леген"...

неделя, 24 януари 2010 г.

Уницеф в помощ на децата в Хаити

Аз ги подкрепям! А, ти?
Ако искаш да помогнеш  - сложи това клипче в своя блог... 

 

събота, 23 януари 2010 г.

Кратко запитване!!!


Кой е виновен - този, който предлага баницата или този, който я яде??????????????