неделя, 27 септември 2009 г.

Хайде на театър!

      Хммм. Неделя следобед както винаги в София е пусто и спокойно. Единственото, което обикновено може малко да размърда съзнанието ти по това време е разходка в парка или из града - СКУЧНО! Мисля, че на всеки софиянец това му е омръзнало до болка! Дори и парковете вече не са това спокойно място където ни водеха като малки, за да си играем. Днес, там можеш да се разхождаш и да се блъскаш с хората по алеите - все едно си на ул. Граф Игнатиев, да те блъсне някой бесен колоездач или пък да те подгони някое бездомно куче! Другата възможност е разходка в центъра, но и това вече е скучно - ПО ДЯВОЛИТЕ ВСЕКИ ДЕН СИ ТАМ КОГАТО ХОДИШ НА РАБОТА! За това с тайфата (Милото, Петя и Сашо) избрахме ТЕАТЪРА като избавление от побъркващо лежерната обстановка, носеща се в неделна София! Вярно, оказа се, че любимият ми Сатиричен театър днес няма постановка, но за сметка на това в Театър 199

има такава. Тя се оказа не както очаквах от 19:00 ч., а от 20:00 ч., но все пак това си е един добър завършек за седмицата, който се надявам и да е сполучлив благодарение на ТОДОР КОЛЕВ и ВАЛЕНТИН ТАНЕВ. Постановката се казва "Умирай лесно" и искаренно се надявам да е разведряваща:). Стискайте палци да се оправдаят очакванията ни :). 
     
    Та, ХАЙДЕ НА ТЕАТЪР!!!

четвъртък, 24 септември 2009 г.

Нечии излияния...

            Ах, тази наша себичност, егоистичност и алчност! Докъде ли ще ни докара?! Тези малки ежедневни проблеми, нима не изсмукват и малкото човещинка останала в нас?! Нима трябва да разчитаме на някой лидер да дойде и да ни хване за носовете и да извика “еййй, беж, беж, беж”?! Нима не можем сами ние “да вземем нещата в свои ръце”? Защо трябва да чакаме някой да ни каже, да не си хвърляме боклуците на улицата или да не пресичаме на червено. Нима не осъзнавме последствията на собствените си необмислени действия? Нима не можем да предположим какво може да се случи с малката рибка, плуваща в бистрото поточе, ако си изперем килима с някой от поредните чудотворни препарати, на 50 метра по-нагоре в реката?! 

            Толкова ли сме безразсъди, че не можем да мислим не само за собствените си чуства и емоции? Ами другите хора, ами този човек срещу теб...Какво мислят те или той? Не те засяга, нали?! Мислиш само как да задоволиш собствената жажда за удовлетворение, независимо колко души и сърца си премазал!!!
            Така е, признай си! 
            Недей да бъдеш такъв!
            Бъди истински човек, свързан с нещата около теб, а не игнориращ ги от полезренеито си!
            Бъди по-добър!         

P.S.: Наистина безделието водело до много размисли:)!

сряда, 23 септември 2009 г.

Spirit of FISI

Пуста му гордост! Няма как да не се изфукам с едно мое творение:DDD!Най-добра снимка в конкурса Spirit of FISI...

понеделник, 21 септември 2009 г.

Ще става въпрос за снимки...

      Ула! Ула! Ула! Най-накрая си имам хубаво фото и аз! Голяма радост! Малката ми придобивка е подарък от милото ми, което успя да ме изненада невероятно:))) Благодарение на това вече в блогчето ми ще почнат да се изливат куп снимки на какво ли не.
     Та, фотото е Samsung ES 15 и е с добри параметри като за начинаещ фотограф-любител: 10 Mp;  Оптично и  Цифрово приближение - всяко едно 3x; Фокусно разстояние 36 - 108 mm.;  Видеоклип 640 x 480 (30fps) със звук; Файлов формат - PictBridge 1.0, Jpeg (Dcf), Exif 2.2, Dpof 1.1, Wav, Avi (Mpeg-4); функция Beauty Shot (заличава несъвършенства по лицето), функция Face Detection (разпознаване на лице), дигитална стабилизация на картината. Снимките, които прави са меко казано добри! А, ето и един малкък пример с тримата ми племенничовци:

Калоян



Алекс и Мадлен
Втората снимка не е на фокус поради слънцето срещу мен, но мисля, че все пак показва възможностите на ES 15.

     Като за финал ще кажа само, че засега възлагам големи надежди на този модел и предупреждавам всички мои приятели и познати да не се ядосват от бъдещия фотографски тормоз;D.


петък, 18 септември 2009 г.

Две...Едно...

Нека да ви разкажа една малка историйка за две...хммм...две...добре де, две човечета. Та, срещнали се те и нищо! Хахаха, ама наистина май нямало нищо! Минало се време, месеци и взели, че пак се срещнали и тогава...ооо...тогава вече станало нещо странно и вербално необяснимо...Странното в цялата история е как съдбата или не, не съдбата, а желанието и непоносимостта на онова чувство, което не те остава да спиш месеци наред, се засилвало все повече, бидейки дори и  притиснато от непреодолими обстоятелствата.

    Веднъж едното човече се пошегувало “Теб те е страх да дойдеш в моят свят!!! Хахахаха!!!”, но инатът, както никога, взел, че изиграл неочаквано добра роля. Той подтикнал съвсем необичайно един “Звън” на вратата в 7 ч. сутринта и репликата “Шегуваш се, нали?! Мислиш ли, че не мога?!”. След този момент мечти, желания и реалност се вплели...хмм...добре де в едно…:)

P.S.: Банално, нали?! Но реално:P

вторник, 15 септември 2009 г.

Michael Jackson - Man in The Miror

...една от поредните песни, които ни окуражават да бъдем по-отговорни за света около нас и да не забравяме, че сме част от него...  

понеделник, 7 септември 2009 г.

Лятото си отминава...

Такаммм...Лятото наистина си отминава вече и лека-полека започнаха да се показват по някои жълти листенца по дърветата в София. Не знам за вас, но моето лято беше строго ограничено до малко повече от месец. След държавният ми изпит, който взех с отличие (по принцип не обичам да се хваля със себе си;), но за това - няма как!:D), можеше да се каже, че почнах да отброявам дните до края на лятото. За щастие в малкото време, което ми бе останало успях да спретна няколко излизания извън прашната и безлюдна лятна София. Две от тези бързи бягства от София се оказаха, както всяко лято и типично за всяко софиянче - до морето! Учудващо, но тази година за първи път, въпреки същата дестинация както всяка година - Созопол, се оказа най-изпълнената с емоции лятна fiesta.

Част I: Като невиждали морето!

Първият пробег до Созопол и обратно бях с моите вечни приятели Ваня и Тео, които не ме оставиха и минутка без да не ме спукат от подигравки и закачки за това, че ми липсвало Милоту и за какво ли още не като например името ми...Гррр! Не се казвам Надка!!!


Въпреки това, изкарването с тях бе супер - на ден изяждахме по тонове сладолед на плажа (залят с изключителен топинг от пясък)...

Моя милост и поредната празна кутийка от сладолед

по цял ден на плажа се препичахме като шишчета...до достигане на лек загар...

Ванчето

а след това се смеехме три дни на Тео колко е изгорял. Разбира се, после слушахме неговите агонични стенания...

Тео реши да провери дали наистина се стигало до Китай по този начин?

Но за негова жалост се оказа единствено заклещен:D!
Естествено, една от вечерите нямаше как да пропуснем и залеза ...


А, забравих ли да добавя "спокойствието" и "безлюдието", което цареше на големият плаж Хармани в Созопол...:DDD


Изобщо като едни истински екскурзианти успяхме да свършим всичко, което обикновено се прави за 10 дни на морето! Е, все пак пропуснахме една от най-важните тръпки - ДИСКОТЕКАТА! Причината за това беше естествено невероятната чалга, която дънеше от почти всички заведения или може би това, че всяка вечер бяхме като премазани след целодневните десетчасови препичания на плажа. Не знам, все още не мога да реша защо?! Както и да е въпроса бе, че сме на морето и овъргаляхме дупета в пясъка:D!
...Край на първа част...
... TO BE CONTINUE...;)