Ах, тази наша себичност, егоистичност и алчност! Докъде ли ще ни докара?! Тези малки ежедневни проблеми, нима не изсмукват и малкото човещинка останала в нас?! Нима трябва да разчитаме на някой лидер да дойде и да ни хване за носовете и да извика “еййй, беж, беж, беж”?! Нима не можем сами ние “да вземем нещата в свои ръце”? Защо трябва да чакаме някой да ни каже, да не си хвърляме боклуците на улицата или да не пресичаме на червено. Нима не осъзнавме последствията на собствените си необмислени действия? Нима не можем да предположим какво може да се случи с малката рибка, плуваща в бистрото поточе, ако си изперем килима с някой от поредните чудотворни препарати, на 50 метра по-нагоре в реката?!
Толкова ли сме безразсъди, че не можем да мислим не само за собствените си чуства и емоции? Ами другите хора, ами този човек срещу теб...Какво мислят те или той? Не те засяга, нали?! Мислиш само как да задоволиш собствената жажда за удовлетворение, независимо колко души и сърца си премазал!!!
Така е, признай си!
Недей да бъдеш такъв!
Бъди истински човек, свързан с нещата около теб, а не игнориращ ги от полезренеито си!
Бъди по-добър!
P.S.: Наистина безделието водело до много размисли:)!
Няма коментари:
Публикуване на коментар