вторник, 20 октомври 2009 г.

Voilà!

     И такам...след леко съгласуване с Google открих един блог, от който използвах много лесна рецепта за карамелен кекс, която направо я копирам от там: 
За карамелената смес: половин чаена чаша захар се карамелизира до златисто, след което се добавя 100 мл прясно мляко. Бърка се хубаво докато карамелът се разтвори напълно. След като поизстине се добавят 2 яйца + една чаша брашно в която е разбъркано половин пакетче бакпулвер.
За ваниловата смес: Разбиват се 2 яйца с половин чаша захар, добавя се 100 мл прясно мляко + 1 чаша брашно с другата половина бакпулвер и ванилия.
В намаслена и набрашнена форма за кекс се изсипват първо карамелената смес, след това ванилената. Пече се до зачервяване. Проверя се с клечка дали е готов. След като изстине се залива с глазура от 1/3 чаша захар която се карамелизира и се добавя 100 мл прясно мляко с размито брашно (1 с.л.) вътре. Бърка се докато стане гладка смес и се изсипва върху кекса

     Тъй като имах под ръка формички за мъфини си казах "Защо пък да не са малки кексчета?" и без това не бях се пробвала с тези формички, та се захванах... Измайсторих всико, но единственото нещо, което ми се опъна наистина беше течният карамел, който винаги е бил голяма мистика за мен. Въпреки това след вторият път стана:D. Напълних (но не до горе) аз формичките и ги сложих да се пекат във фурната.  Но, извенъж, те започнаха да бухват...


...и да бухват


 ...докато в един момент започнаха и да преливат. Е, по едно време спряха де:D, ама все пак си беше частична загуба на материал! Затова, ако не сте пекли в такива формички - не ги пълнете повече от половината, ако сте сложили цяло пакетче бахпулвер!!!;).
Дам, тука вече се бяха кротнали и почти изпекли.


      В крайна сметка резултата беше добър, но карамелената поливка на кексчетата така и не стана такава каквато е в рецептата, по простата причина, че ми писна да се боря с карамела - да го правя течен. Затова, реших да бъдат единствено с малка глазура от твърд карамел. Voilà!



Но все пак да не се заблудите от снимката бяха 11 мъфини, но докато изстинат вече бяха останали само токова;)...



понеделник, 19 октомври 2009 г.

Непоносима неустоимост!


   Не мога така! Не се издържа! Влизаш в блогпространството и повечето блогове само снимки на вкуснотийки - повечето сладки, ама много вкусноизглеждащи сладки или торти.  А, аз като себеуважаваща се сладкоунищожителка само седя и точа лиги, вместо да се пробвам ...Захващам се и аз с надеждата да сътворя нещо сладко вкусно, което, надявам се, няма да има дълъг живот...;) 

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Отвъд

...нямам вдъхновение, нямам думи, нямам мисли...Не ми се пише, не ми се мисли, искам да се потопя във вечния кръг на магията, на нереалното, на неразбираемото. Искам друг свят! Аз съм прашинка, аз съм мечтател, аз съм дух, жив дух. Аз съм вечен свят на мечти на желания, различни от обикновените. Аз съм импулс, аз съм вибрация на това чувство, което всеки прикрива и мисли за различно-глупаво. Аз не съм стая с четири стени, моят свят излиза от 360-те градуса  ... Аз не съм мечта, аз съм илюзия, която не съществува.

     Ти си свят, ти си различен, ти не си като него. Ти си различен в сърцето, в мислите, в действията. Ти си смисъл. Ти си песен в нощта, подканваща към танци, към желания, към тръпка. Ти не си един поглед, ти си искрата в него. 
     Ние сме всичко. Ние сме разликата в пъзела, ние сме гласът в тъмното и необятното, ние сме хлипа в сънения плач. Ние сме тайна, покрита от сивите облаци и скрита дълбото в нечии мисли. Ние сме от другата страна на луната, неосветени от слънцето... Ние сме заглавие на книга, а съдържанието са нашите преживявания, неразбрани от много, а съзирани и усещани от малко.
    Ние сме силата, която те прави човек. Ние сме това, което не си пред света, ние сме твоето съзнание, въображение, вдъхновение...




понеделник, 12 октомври 2009 г.

Ухххх, май ще вали!



Бързо да си вземете чадъри!

Рилският манастир през друго око

     Последната хубава събота (според синоптиците), трябваше да се направи нещо извънредно! И се реши - ще бъде разходка до Рилския манастир! О, да - свещи, снимки, природа и естествено МЕКИЦИ! Беше наистина великолепно време, което естествено позволи и на мен да направя великолепни снимки, но не тези, които виждате всеки ден, а тези, които аз видях...

На път за манастира...


А, това са Стобските пирамиди, при които ще стигнем на края на пътешествието, точно за залеза...
 
 И вече сме на паркинга на Рилския манастир...
 

 
 ...и влизаме вътре...
 





 
 






 
Май, нистина не сме на толкова високо...
 

 

 
Гледката от Хрельовата кула не беше толкова добра, колкото очаквах. НЕ даваха да се качиш отгоре на бойниците, а само до помещението под тях и можеше да се гледа единствено през прозорците...
 
Компанията реши ненадейно друго...
 
   ...да поемем пеша към...
 
За щастие поне табелите и маркировката през целия път бяха добре поддържани...Око да види...

 Хмм, едва ли се учиудвате на тази гледка. Дам, така е на повечето места където е по-цивилизовано. Абе, хора толкова ли е трудно да уцелите празната кофа!

 

 Препятствия по пътя колкото щеш! Сигурна съм, че отзад "...един мармот завива шоколада в целофан...":D


 

 


При гроба на св. Иван Рилски имаше едно пале, което само чакаше да дойде някой с мекици от манастира...Оооо, дам много му се услаждаха! А, как мяташе бълхи насам, натам!

Гробът отвътре...

Ако знаете колко му беше трудно на този двуметров човек да излезне от Провиралката на гроба, докато краката му бяха на стълбата долу, той се мъчеше вече да излиза...Дали заради ръста, дали заради грехове? Никой не знае...



Това за мен бе молитвената скала или поне това, което беше над нея...
 
А, ето пак! Незнам, наистина ли има толкова малоумни или просто никой не чисти?! Хора, абе вземете си боклуците с вас, така се прави на планина! 

Разновидности на гъбки...НЕ ГИ ЯЖТЕ!









 Вече на пък към манастира обратно видяхме, че се задават облачета, дъждовни облачета.
 
Забързани потеглихме към Стобските пирамиди.
Следва продължение...

неделя, 11 октомври 2009 г.

Неделна...

...неделна романтична вечер. От кога не си бях правила такава. Тази ще бъде - реших си аз. Не, не си мислете, че е замесен мъж (нали знаеш, че те обожавам). Това е неделна романтична вечер - само аз, компютъра и романтичен филм. Обикновено обичам да си правя такива вечери зимата, в неделя. Тогава си се сгушил на топло и се отпускаш и се вливаш в нечии чужди романси...Хммм...По случая ще пусна и тази песничка, която се смесва с фона на цялата обстановка...



...и продължавам да си търся някое специално филмче...

Малка Вяра и кака Надя:)

     Бравос на нашата мама Миленка и на татко Ванко за невероятната принцеса, която си имат...



...и естествено нямаше как да не се снимам с нея:DDD

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

И кой каза МАГИСТРАТУРААААААА...


     Хайде, сега един специален поздрав за всички колеги от Випуск 2009 на ИФ на СУ " Св. Климент Охридски", които продължават напред със следването, право към магистратуритеее...










...с една специална песничка...


Една година назад...

     ...в Созопол успях да попадна на едни невероятни залези над морето и залива на плажовете Градина и Златна рибка. Наистина гледката беше изумителна и спираща дъха...Повода да кача тези снимки го дължа на Neizi, която качи снимка на залез в своя блог C`est La Vie и с нея ми напони на онези моменти когато седиш пред червеното небе с отворена уста и снимаш ли снимаш.
     Но както винаги трябва да се случи нещо неприятно - точно отварям DVD диска със снимките от залезите и изведнъж, се оказа, че папката с тях не невалидна! Е, не само тя, но и още няколко такива с други снимки, се оказаха вече минало:(. Но добре, че бе Facebook (веднъж да помогне за нещо), за да мога да си възстановя поне част от снимките на залезите в Созопол. За щастие се оказа, че повечето от тях съм ги качила във "фацката" (наименованието на facebook според милото), и то - най-хубавите...
















 



 

 

 

 

А, след залезите вечер се показваше и луната, сякаш попила цвета на скрилото се слънце...

 

      Една от сутрините се оказа, че щъркелите са решили да отлитат на Юг и бяха изпълнили цялото небе над Созопол...

 


 


 

      Дори и само, за да види тези гледки си заслужава човек да отиде на море...