Часът на Земята 2010 - да не забравите:)

     Тази вечер в 20,30 ч. милиони хора в 125 държави и поне 42 български града ще изключат осветлението за един час и ще се включат в "Часът на Земята". Идеята не е да се пести ток, а символично да се покаже, че е време за сериозни действия срещу промените в климата. Всеки от нас ще има един час за размисъл, за разпален разговор с приятели, за романтична вечеря с близки хора.Заповядайте довечера на светлинно шествие от НДК в 19 ч. и на концерт на пл. "Батенберг" от 20,30 ч.

The Other Sister

"Другата сестра" е филм, които ще ви накара да се запитате дали наистина "Лудите са луди" или дали "Нормалните са нормални"?! Филмът не е невероятен боксофис, но със сигурност би трогнал всеки със своята чиста истина и реалност, която не само нормалните съзират.
След завръщането си от специализирано училище за хора с умствени увреждания Карла (Джулиет Люис) решава да започне живота си като нормален човек и разбира се срещу това застава майка й (Даян Кийтън). Доказвайки се пред всички, Карла трябва да мине по нормалния житейски път, свързан с препятствия, обучение и любов. Ще видите как едно малко-голямо момиче, отделяйки се от родителите си, се оказва в ситуации, които на пръв поглед може да ви се сторят странни за нея, но повярвайте ми ако успеете да превъзмогнете някои скрити фалшиви представи за хората с увреждания ще разберете, че те са напълно нормални - със същите чувства и мисли като вас, просто начинът им на изразявне е малко по-различен. А, това не ги прави ненормални. Е, ако съм успяла да замаям ума ви и същевременно да породя няколко странни въпроса в него, гледайте това филмче. То ще ви накара да се посмеете, но не подигравателно, а от сърце.

Настана сесийно време!

    Първа магистърска сесия! Много лошо! Много писане, много чудо! Само 7 курсови работи, нали разбираш - лесна работа! Аз като истински студент още от 2 месеца се увещавам как сядам да пиша  по една курсова на седмица/две. Да, ама не! Вече е 5 февруари, а аз не съм почнала ни една - краен срок 4 март! А, забравих ли да спомена, че уча "Американистика и трансатлантически отношения" - с две думи литературата за курсовите е в най-добрия случай само 90% на английски, а другите десет процента, ако си щастливец, може и на български да ги намериш!

      Но, имам добра новина за себе си - намерих поне 1/2 от материалите:D! Какво?! Това си е за радост?!

     Та, нали разбирате какво си мисля...^^&^*&%^$#@#$^&**&()*)()ІІ_І№_:/=:%"+?+?!%"%:=_:...и важното е, че тези мисли - *&*(^%^&$^#^$&^^&)*+)І(+&%$#@#^$&$#@#@$# не ми излизат от главата!

     Е, хубавото е, че ако успея тези мили - &(^%$#^&#&$#!*!#%*І!#*%!+%* да ги превърна в готови теми за: Инките; Отделянето на Тексас от Мексико; Връзките на САЩ с Тристранния пакт по време на Втората световна война; Расовият елемент в "Да убиеш присмехулник"; Робството в САЩ: от самото начало до Гражданската война 1861 - 1865 г.; Същността на Перонизмът в периода 1946-1955 г.; и последната, която дори още не съм решила каква ще е, защото се двоумя между - "Европейската мечта или Американската мечта?" или може би само"Американската мечта преди и сега"?&^%^%^%*$^(*)($*#($*Я)#$(*....

     Неприятното е, че скоро няма да ми се пишат многословни излияния тук, в мойту кътчи. Не се сърдете, просто няма да имам не само мисли, но и пръсти за това...:)

Равносметката!

     Равносметката се оказа не много тежка задача, НО естествено, няма да се извинявам, НО празниците, а и аз като част от цялата разсеяност около тях... малко позабравих да тегля чертата и да понапиша за резултата:) Лошо! И ето ме сега в18:30 на 31.12.2009 г., мислеща какво да напиша?! Ами като цяло равносметката за тази година си я давам на "+", тъй като ненадейно след 5-минутно мислене установих, че наистина мога да считам тази година като ползотворна за себе си;) Не, не не си мислете, че се хваля, напротив, колкото ползотворна, толкова и трудна ;).
     В общи линии първата половина на 2009 г. мога да я сложа под знака на Министерството на образованието и наука. А, това, което в общи линии си спомням от този период е тичането по големи коридори, а също и между Университета и МОН. Беше наистина забавно! Само ще спомена две думи - сняг и жълти павета, вие си направете изводите. Колкото до самия стаж в МОН - заслужаваше си, успях да науча доста за това как се "живее" в колегиалната среда на бюрокрацията.;).
     Другото ми постижение, отново в първата половина на 2009, беше завършването ми на бакалавърската степен - три пъти "Ура".:D Вече съм почти дипломиран историк (почти защото ни раздават дипломите чак догодина).
     Е, не ми оставаше много време за купонясване, но все пак успявах да намеря по някой промеждутък;) И като цяло до средата на 2009 г. всичко вървеше по план. Въпреки, че в повечето случаи обикновено това е доста трудна и отегчителна работа. Наистина, не е много приятно да следваш определени точки, но се надявам, че някой ден ще си е заслужавало:).
     За съжаление, вече трябва да се сядам на маса и няма да мога да довърша равносметката за изминалата година, поне до края й, а ще оставя това за началото на следващата 2010 г. Е, все пак не е късно човек да стане за резил, както мен и да не си изпълни обещащнието, което така ревносно защитавах...
     Весело изкарване на Нова година и много малко махмурлук в началото на 2010 г. :D.

Равносметка

     Незнам за вас, но аз лично смятам да си направя равносметка след като вече навлизаме в последният месец на тази година. Една хубава равносметка мисля, че е добра идея!:) Аз лично ще си направя едно листче с нещата, които успях да постигна тази година. Е, ще се опитам и да не пропускам пикантни неща;), но разбира се, че най-важното е какво сме постигнали през последната година и с какво сме били полезни на хората около нас. Е, да не си помислите, че става въпрос за Мотивационно писмо?! Напротив, тук не само ще се хвалим, но и ще се оплюем за разни неща. Все пак трябва да е весело, празници идват! Така, че който иска да се присъедини към мен да се чувства свободен да започне с мисленето, защото поставям като крайна дата 31.12. 2009 г. Дам, точно така Нова година, но не по-късно - все пак трябва да започнем новата година на чисто. И както казват - Нека мисленето да започне СЕГА!

Рилският манастир през друго око

     Последната хубава събота (според синоптиците), трябваше да се направи нещо извънредно! И се реши - ще бъде разходка до Рилския манастир! О, да - свещи, снимки, природа и естествено МЕКИЦИ! Беше наистина великолепно време, което естествено позволи и на мен да направя великолепни снимки, но не тези, които виждате всеки ден, а тези, които аз видях...

На път за манастира...

А, това са Стобските пирамиди, при които ще стигнем на края на пътешествието, точно за залеза...

 

 И вече сме на паркинга на Рилския манастир...

 

 

 ...и влизаме вътре...

 

 

 

 

Май, нистина не сме на толкова високо...

 

 

 

Гледката от Хрельовата кула не беше толкова добра, колкото очаквах. НЕ даваха да се качиш отгоре на бойниците, а само до помещението под тях и можеше да се гледа единствено през прозорците...

 

Компанията реши ненадейно друго...

 

   ...да поемем пеша към...

 

За щастие поне табелите и маркировката през целия път бяха добре поддържани...Око да види...

 Хмм, едва ли се учиудвате на тази гледка. Дам, така е на повечето места където е по-цивилизовано. Абе, хора толкова ли е трудно да уцелите празната кофа!

 

 Препятствия по пътя колкото щеш! Сигурна съм, че отзад "...един мармот завива шоколада в целофан...":D

 

 

При гроба на св. Иван Рилски имаше едно пале, което само чакаше да дойде някой с мекици от манастира...Оооо, дам много му се услаждаха! А, как мяташе бълхи насам, натам!

Гробът отвътре...

Ако знаете колко му беше трудно на този двуметров човек да излезне от Провиралката на гроба, докато краката му бяха на стълбата долу, той се мъчеше вече да излиза...Дали заради ръста, дали заради грехове? Никой не знае...

Това за мен бе молитвената скала или поне това, което беше над нея...

 

А, ето пак! Незнам, наистина ли има толкова малоумни или просто никой не чисти?! Хора, абе вземете си боклуците с вас, така се прави на планина! 

Разновидности на гъбки...НЕ ГИ ЯЖТЕ!

 Вече на пък към манастира обратно видяхме, че се задават облачета, дъждовни облачета.

 

Забързани потеглихме към Стобските пирамиди.

Следва продължение...

P.S.: Тук ще намерите малко по-провокиращи иронично снимки на Рилския манастир:).

Малка Вяра и кака Надя:)

     Бравос на нашата мама Миленка и на татко Ванко за невероятната принцеса, която си имат...

...и естествено нямаше как да не се снимам с нея:DDD

И кой каза МАГИСТРАТУРААААААА...

     Хайде, сега един специален поздрав за всички колеги от Випуск 2009 на ИФ на СУ " Св. Климент Охридски", които продължават напред със следването, право към магистратуритеее...










...с една специална песничка...

Аромат на...

Няма как да не напиша "две думи" за любимото ми нещо сутрин след като стана от топлото креватче. Не е реклама! Но не е и измама! Ароматът му е толкова неустоим както казват в една реклама, че направо само мисълта за него може да те накара да станеш в ранни зори, за да му се насладиш...

...едвам отваряш очи и то е почти готово...

...и вече е в ръцете ти...

...няма как да му устоиш...

 

 ...след това започваш новия ден с нова усмивка, всеки ден...

Добро утро!:)

P.S.: Специални благодарности на един много специален човек, който прави почти всяка моя сутрин незабравима с неустоимото си кафе и присъствие:D;)

Хайде на театър!

      Хммм. Неделя следобед както винаги в София е пусто и спокойно. Единственото, което обикновено може малко да размърда съзнанието ти по това време е разходка в парка или из града - СКУЧНО! Мисля, че на всеки софиянец това му е омръзнало до болка! Дори и парковете вече не са това спокойно място където ни водеха като малки, за да си играем. Днес, там можеш да се разхождаш и да се блъскаш с хората по алеите - все едно си на ул. Граф Игнатиев, да те блъсне някой бесен колоездач или пък да те подгони някое бездомно куче! Другата възможност е разходка в центъра, но и това вече е скучно - ПО ДЯВОЛИТЕ ВСЕКИ ДЕН СИ ТАМ КОГАТО ХОДИШ НА РАБОТА! За това с тайфата (Милото, Петя и Сашо) избрахме ТЕАТЪРА като избавление от побъркващо лежерната обстановка, носеща се в неделна София! Вярно, оказа се, че любимият ми Сатиричен театър днес няма постановка, но за сметка на това в Театър 199

има такава. Тя се оказа не както очаквах от 19:00 ч., а от 20:00 ч., но все пак това си е един добър завършек за седмицата, който се надявам и да е сполучлив благодарение на ТОДОР КОЛЕВ и ВАЛЕНТИН ТАНЕВ. Постановката се казва "Умирай лесно" и искаренно се надявам да е разведряваща:). Стискайте палци да се оправдаят очакванията ни :). 

     
    Та, ХАЙДЕ НА ТЕАТЪР!!!

Spirit of FISI

Пуста му гордост! Няма как да не се изфукам с едно мое творение:DDD!Най-добра снимка в конкурса Spirit of FISI...

Две...Едно...

Нека да ви разкажа една малка историйка за две...хммм...две...добре де, две човечета. Та, срещнали се те и нищо! Хахаха, ама наистина май нямало нищо! Минало се време, месеци и взели, че пак се срещнали и тогава...ооо...тогава вече станало нещо странно и вербално необяснимо...Странното в цялата история е как съдбата или не, не съдбата, а желанието и непоносимостта на онова чувство, което не те остава да спиш месеци наред, се засилвало все повече, бидейки дори и  притиснато от непреодолими обстоятелствата.

    Веднъж едното човече се пошегувало “Теб те е страх да дойдеш в моят свят!!! Хахахаха!!!”, но инатът, както никога, взел, че изиграл неочаквано добра роля. Той подтикнал съвсем необичайно един “Звън” на вратата в 7 ч. сутринта и репликата “Шегуваш се, нали?! Мислиш ли, че не мога?!”. След този момент мечти, желания и реалност се вплели...хмм...добре де в едно…:)

P.S.: Банално, нали?! Но реално:P

Лятото си отминава...

Такаммм...Лятото наистина си отминава вече и лека-полека започнаха да се показват по някои жълти листенца по дърветата в София. Не знам за вас, но моето лято беше строго ограничено до малко повече от месец. След държавният ми изпит, който взех с отличие (по принцип не обичам да се хваля със себе си;), но за това - няма как!:D), можеше да се каже, че почнах да отброявам дните до края на лятото. За щастие в малкото време, което ми бе останало успях да спретна няколко излизания извън прашната и безлюдна лятна София. Две от тези бързи бягства от София се оказаха, както всяко лято и типично за всяко софиянче - до морето! Учудващо, но тази година за първи път, въпреки същата дестинация както всяка година - Созопол, се оказа най-изпълнената с емоции лятна fiesta.

Част I: Като невиждали морето!

Първият пробег до Созопол и обратно бях с моите вечни приятели Ваня и Тео, които не ме оставиха и минутка без да не ме спукат от подигравки и закачки за това, че ми липсвало Милоту и за какво ли още не като например името ми...Гррр! Не се казвам Надка!!!

Въпреки това, изкарването с тях бе супер - на ден изяждахме по тонове сладолед на плажа (залят с изключителен топинг от пясък)...

Моя милост и поредната празна кутийка от сладолед

по цял ден на плажа се препичахме като шишчета...до достигане на лек загар...

Ванчето

а след това се смеехме три дни на Тео колко е изгорял. Разбира се, после слушахме неговите агонични стенания...

Тео реши да провери дали наистина се стигало до Китай по този начин?

Но за негова жалост се оказа единствено заклещен:D!
Естествено, една от вечерите нямаше как да пропуснем и залеза ...


А, забравих ли да добавя "спокойствието" и "безлюдието", което цареше на големият плаж Хармани в Созопол...:DDD

Изобщо като едни истински екскурзианти успяхме да свършим всичко, което обикновено се прави за 10 дни на морето! Е, все пак пропуснахме една от най-важните тръпки - ДИСКОТЕКАТА! Причината за това беше естествено невероятната чалга, която дънеше от почти всички заведения или може би това, че всяка вечер бяхме като премазани след целодневните десетчасови препичания на плажа. Не знам, все още не мога да реша защо?! Както и да е въпроса бе, че сме на морето и овъргаляхме дупета в пясъка:D!

...Край на първа част...
... TO BE CONTINUE...;)