четвъртък, 31 декември 2009 г.

Равносметката!

     Равносметката се оказа не много тежка задача, НО естествено, няма да се извинявам, НО празниците, а и аз като част от цялата разсеяност около тях... малко позабравих да тегля чертата и да понапиша за резултата:) Лошо! И ето ме сега в18:30 на 31.12.2009 г., мислеща какво да напиша?! Ами като цяло равносметката за тази година си я давам на "+", тъй като ненадейно след 5-минутно мислене установих, че наистина мога да считам тази година като ползотворна за себе си;) Не, не не си мислете, че се хваля, напротив, колкото ползотворна, толкова и трудна ;).
     В общи линии първата половина на 2009 г. мога да я сложа под знака на Министерството на образованието и наука. А, това, което в общи линии си спомням от този период е тичането по големи коридори, а също и между Университета и МОН. Беше наистина забавно! Само ще спомена две думи - сняг и жълти павета, вие си направете изводите. Колкото до самия стаж в МОН - заслужаваше си, успях да науча доста за това как се "живее" в колегиалната среда на бюрокрацията.;).
     Другото ми постижение, отново в първата половина на 2009, беше завършването ми на бакалавърската степен - три пъти "Ура".:D Вече съм почти дипломиран историк (почти защото ни раздават дипломите чак догодина).
     Е, не ми оставаше много време за купонясване, но все пак успявах да намеря по някой промеждутък;) И като цяло до средата на 2009 г. всичко вървеше по план. Въпреки, че в повечето случаи обикновено това е доста трудна и отегчителна работа. Наистина, не е много приятно да следваш определени точки, но се надявам, че някой ден ще си е заслужавало:).
     За съжаление, вече трябва да се сядам на маса и няма да мога да довърша равносметката за изминалата година, поне до края й, а ще оставя това за началото на следващата 2010 г. Е, все пак не е късно човек да стане за резил, както мен и да не си изпълни обещащнието, което така ревносно защитавах...
     Весело изкарване на Нова година и много малко махмурлук в началото на 2010 г. :D.

понеделник, 28 декември 2009 г.

Постколеден хумор с Achmed the dead terrorist :D

Внимание, внимание! Моля, разчистете полето пред вас, защото следващите 8 минути ще се налага периодично да се навеждате напред в поза "Покланям се" - от смях разбира се...:D
Enjoy


петък, 25 декември 2009 г.

Hohohohohoooooooo






Весела Коледа на всички, много щастие и усмивки на лицата, вкусни сладки на трапезата  и  елхово настроение...






Един специален поздрав за всички, които се чувстват специални на този ден:)))




събота, 5 декември 2009 г.

Always on my own!

     Обкръжена от много приятели и познати...и какво от това, много пъти започва да се случва, че когато имам нужда от тях всеки е зает с нещо. Не искам никой с нищо да обидя, но явно така се получава в живота, всеки върви по своя път...и това е нещо съвсем нормално. Та, тези неща ме карат все повече да се замисля над приказката, че човек се ражда и умира сам! Наистина, вече започвам да вярвам в това! Опитвам се да се окуража, че не е толкова лошо да си сам, но като човек, който винаги се е опитвал да бъде навсякъде и с всички, изведнъж...Няма никой. Ужасно е да си толкова социален ТИП, общувайки с всички и опитвайки се да бъдеш добър с всички, независимо от обстоятелствата, в един момент се оказва, че наистина сядаш на земята между двата стола и седиш и се оглеждаш като малко бебе в минаващите хора около теб, без да има кой да ти подаде една ръка, за да станеш. Еми какво да ви кажа, най-накрая ставаш от стола сам. Започваш да разчиташ само на себе си. Правиш всичко за себе си. Е, понякога правиш някоя друга отстъпка за някой приятел, но въпреки това не е както преди, не го правиш със същото желание. И изведнъж се оказва, че си егоист...
      Имам чувството, че и аз съм се запътила към този път на поведение, но въпреки това все още усещам, че трудно може да се пречупи характера ми и да се превърне в иазключителната форма, в която е важен само АЗ-ът. Честно казано се надявам да не достигна тази висша форма на себелюбие, плаша се наистина, това е много опасно - оставаш, почти сам. Аз немога така, обичам хората около себе си...Обичам да ги радвам, да ги изненадвам...

     "И сам войнът е войн!"! Нали така?! Е, при това положение не се отчайвам...