Часът на Земята 2010 - да не забравите:)

     Тази вечер в 20,30 ч. милиони хора в 125 държави и поне 42 български града ще изключат осветлението за един час и ще се включат в "Часът на Земята". Идеята не е да се пести ток, а символично да се покаже, че е време за сериозни действия срещу промените в климата. Всеки от нас ще има един час за размисъл, за разпален разговор с приятели, за романтична вечеря с близки хора.Заповядайте довечера на светлинно шествие от НДК в 19 ч. и на концерт на пл. "Батенберг" от 20,30 ч.

Равносметката!

     Равносметката се оказа не много тежка задача, НО естествено, няма да се извинявам, НО празниците, а и аз като част от цялата разсеяност около тях... малко позабравих да тегля чертата и да понапиша за резултата:) Лошо! И ето ме сега в18:30 на 31.12.2009 г., мислеща какво да напиша?! Ами като цяло равносметката за тази година си я давам на "+", тъй като ненадейно след 5-минутно мислене установих, че наистина мога да считам тази година като ползотворна за себе си;) Не, не не си мислете, че се хваля, напротив, колкото ползотворна, толкова и трудна ;).
     В общи линии първата половина на 2009 г. мога да я сложа под знака на Министерството на образованието и наука. А, това, което в общи линии си спомням от този период е тичането по големи коридори, а също и между Университета и МОН. Беше наистина забавно! Само ще спомена две думи - сняг и жълти павета, вие си направете изводите. Колкото до самия стаж в МОН - заслужаваше си, успях да науча доста за това как се "живее" в колегиалната среда на бюрокрацията.;).
     Другото ми постижение, отново в първата половина на 2009, беше завършването ми на бакалавърската степен - три пъти "Ура".:D Вече съм почти дипломиран историк (почти защото ни раздават дипломите чак догодина).
     Е, не ми оставаше много време за купонясване, но все пак успявах да намеря по някой промеждутък;) И като цяло до средата на 2009 г. всичко вървеше по план. Въпреки, че в повечето случаи обикновено това е доста трудна и отегчителна работа. Наистина, не е много приятно да следваш определени точки, но се надявам, че някой ден ще си е заслужавало:).
     За съжаление, вече трябва да се сядам на маса и няма да мога да довърша равносметката за изминалата година, поне до края й, а ще оставя това за началото на следващата 2010 г. Е, все пак не е късно човек да стане за резил, както мен и да не си изпълни обещащнието, което така ревносно защитавах...
     Весело изкарване на Нова година и много малко махмурлук в началото на 2010 г. :D.

Always on my own!

     Обкръжена от много приятели и познати...и какво от това, много пъти започва да се случва, че когато имам нужда от тях всеки е зает с нещо. Не искам никой с нищо да обидя, но явно така се получава в живота, всеки върви по своя път...и това е нещо съвсем нормално. Та, тези неща ме карат все повече да се замисля над приказката, че човек се ражда и умира сам! Наистина, вече започвам да вярвам в това! Опитвам се да се окуража, че не е толкова лошо да си сам, но като човек, който винаги се е опитвал да бъде навсякъде и с всички, изведнъж...Няма никой. Ужасно е да си толкова социален ТИП, общувайки с всички и опитвайки се да бъдеш добър с всички, независимо от обстоятелствата, в един момент се оказва, че наистина сядаш на земята между двата стола и седиш и се оглеждаш като малко бебе в минаващите хора около теб, без да има кой да ти подаде една ръка, за да станеш. Еми какво да ви кажа, най-накрая ставаш от стола сам. Започваш да разчиташ само на себе си. Правиш всичко за себе си. Е, понякога правиш някоя друга отстъпка за някой приятел, но въпреки това не е както преди, не го правиш със същото желание. И изведнъж се оказва, че си егоист...
      Имам чувството, че и аз съм се запътила към този път на поведение, но въпреки това все още усещам, че трудно може да се пречупи характера ми и да се превърне в иазключителната форма, в която е важен само АЗ-ът. Честно казано се надявам да не достигна тази висша форма на себелюбие, плаша се наистина, това е много опасно - оставаш, почти сам. Аз немога така, обичам хората около себе си...Обичам да ги радвам, да ги изненадвам...

     "И сам войнът е войн!"! Нали така?! Е, при това положение не се отчайвам...

Рилският манастир през друго око

     Последната хубава събота (според синоптиците), трябваше да се направи нещо извънредно! И се реши - ще бъде разходка до Рилския манастир! О, да - свещи, снимки, природа и естествено МЕКИЦИ! Беше наистина великолепно време, което естествено позволи и на мен да направя великолепни снимки, но не тези, които виждате всеки ден, а тези, които аз видях...

На път за манастира...

А, това са Стобските пирамиди, при които ще стигнем на края на пътешествието, точно за залеза...

 

 И вече сме на паркинга на Рилския манастир...

 

 

 ...и влизаме вътре...

 

 

 

 

Май, нистина не сме на толкова високо...

 

 

 

Гледката от Хрельовата кула не беше толкова добра, колкото очаквах. НЕ даваха да се качиш отгоре на бойниците, а само до помещението под тях и можеше да се гледа единствено през прозорците...

 

Компанията реши ненадейно друго...

 

   ...да поемем пеша към...

 

За щастие поне табелите и маркировката през целия път бяха добре поддържани...Око да види...

 Хмм, едва ли се учиудвате на тази гледка. Дам, така е на повечето места където е по-цивилизовано. Абе, хора толкова ли е трудно да уцелите празната кофа!

 

 Препятствия по пътя колкото щеш! Сигурна съм, че отзад "...един мармот завива шоколада в целофан...":D

 

 

При гроба на св. Иван Рилски имаше едно пале, което само чакаше да дойде някой с мекици от манастира...Оооо, дам много му се услаждаха! А, как мяташе бълхи насам, натам!

Гробът отвътре...

Ако знаете колко му беше трудно на този двуметров човек да излезне от Провиралката на гроба, докато краката му бяха на стълбата долу, той се мъчеше вече да излиза...Дали заради ръста, дали заради грехове? Никой не знае...

Това за мен бе молитвената скала или поне това, което беше над нея...

 

А, ето пак! Незнам, наистина ли има толкова малоумни или просто никой не чисти?! Хора, абе вземете си боклуците с вас, така се прави на планина! 

Разновидности на гъбки...НЕ ГИ ЯЖТЕ!

 Вече на пък към манастира обратно видяхме, че се задават облачета, дъждовни облачета.

 

Забързани потеглихме към Стобските пирамиди.

Следва продължение...

P.S.: Тук ще намерите малко по-провокиращи иронично снимки на Рилския манастир:).

Малка Вяра и кака Надя:)

     Бравос на нашата мама Миленка и на татко Ванко за невероятната принцеса, която си имат...

...и естествено нямаше как да не се снимам с нея:DDD

И кой каза МАГИСТРАТУРААААААА...

     Хайде, сега един специален поздрав за всички колеги от Випуск 2009 на ИФ на СУ " Св. Климент Охридски", които продължават напред със следването, право към магистратуритеее...










...с една специална песничка...

Лятото си отминава...

Такаммм...Лятото наистина си отминава вече и лека-полека започнаха да се показват по някои жълти листенца по дърветата в София. Не знам за вас, но моето лято беше строго ограничено до малко повече от месец. След държавният ми изпит, който взех с отличие (по принцип не обичам да се хваля със себе си;), но за това - няма как!:D), можеше да се каже, че почнах да отброявам дните до края на лятото. За щастие в малкото време, което ми бе останало успях да спретна няколко излизания извън прашната и безлюдна лятна София. Две от тези бързи бягства от София се оказаха, както всяко лято и типично за всяко софиянче - до морето! Учудващо, но тази година за първи път, въпреки същата дестинация както всяка година - Созопол, се оказа най-изпълнената с емоции лятна fiesta.

Част I: Като невиждали морето!

Първият пробег до Созопол и обратно бях с моите вечни приятели Ваня и Тео, които не ме оставиха и минутка без да не ме спукат от подигравки и закачки за това, че ми липсвало Милоту и за какво ли още не като например името ми...Гррр! Не се казвам Надка!!!

Въпреки това, изкарването с тях бе супер - на ден изяждахме по тонове сладолед на плажа (залят с изключителен топинг от пясък)...

Моя милост и поредната празна кутийка от сладолед

по цял ден на плажа се препичахме като шишчета...до достигане на лек загар...

Ванчето

а след това се смеехме три дни на Тео колко е изгорял. Разбира се, после слушахме неговите агонични стенания...

Тео реши да провери дали наистина се стигало до Китай по този начин?

Но за негова жалост се оказа единствено заклещен:D!
Естествено, една от вечерите нямаше как да пропуснем и залеза ...


А, забравих ли да добавя "спокойствието" и "безлюдието", което цареше на големият плаж Хармани в Созопол...:DDD

Изобщо като едни истински екскурзианти успяхме да свършим всичко, което обикновено се прави за 10 дни на морето! Е, все пак пропуснахме една от най-важните тръпки - ДИСКОТЕКАТА! Причината за това беше естествено невероятната чалга, която дънеше от почти всички заведения или може би това, че всяка вечер бяхме като премазани след целодневните десетчасови препичания на плажа. Не знам, все още не мога да реша защо?! Както и да е въпроса бе, че сме на морето и овъргаляхме дупета в пясъка:D!

...Край на първа част...
... TO BE CONTINUE...;)

Издирват се!

   

     Ако видите тези хора някъде в София и държите сладолед в ръката си, моля ви, ПАЗЕТЕ СИ СЛАДОЛЕДА!!! Тези двамата са издирвани от Интерпол за престъпления срещу сладоледа - изяждат всеки сладолед, който видят дори и да е в нечии чужди ръце! 

                                    

...и не на последно място - моля всички притежатели на сладолед да слгат катинари на фризерите където го съхраняват! По непотвърдени данни, двамата сладоледени унищожители се промъкват тихомълком и незабелязано крадат сладоледи!!!:D 

P.S.: Пацо, знам, че четеш това, ядейки сладолед! Дано да ти е сладък, защото може би ще ти бъде един от последните! :D