Днешната порция снимки ще започне като за начало със сутрешното кафе, ще мине през разходка в Борисовата градина и ще завърши с...
Започваме, естествено, със сутрешната доза кафе и малко бонбончета...
...хвърлям едно око на Витоша, тъй като ми служи като синоптик. Честно, вярвам повече на планината, отколкото на прогнозата за времето!Хммм, мисля, че ще е облачно;D...
Обиколката започва с разходка в Борисовата градина и наистина беше малко облачно - трудно се фокусираше без светкавица или аз не мога още да боравя добре с новото фотоапаратче...
Аххх, тези луди колоездачи само влизат в кадър, разцепвайки тишината на спокойният парк!
Гълъбът умееше да позира...
Преди децата се радваха на площадките с пясъчниците, а сега вече времената са други и предпочитат изживяването "хамстер в колелце" (в случая в топка:)...
...дам, ето я и празната площадка. Странно, но факт - обикнвено площадката при Слона е пълна с рояк от деца, но този път
Ето ги и поляните - празни и те! Това наистина бе някакъв сюблимен момент когато паркът беше празен. Всякаш всички се бяха наговорили, че днес не е ден за парка, но за радост тази новина не е стигнала до мен ;D...
Нагоре, нагоре изниква и Езерото на лилите и жабките...
...и единствената трудно откриваема цъфнала лилия...
Качвайки се до езерото с водните лилии и жабките вече на хоризонта изникваше сякаш като някаква сянка от миналото един от най-големите паметници от епохата на социализма – Братската могила.
Е, разбирасе поукрасен от тук от там, кажи речи целия в графити, но някой дори може би със скрит подсмисъл. Аз мисля, че този олицетворява някой комикс герой със специални лазерорежещи очи...
Небето....
...и зеленинката...
...все пак освежаваха това мрачно място около паметника, пълно с отминали сеники...
По обратния път...
...започнаха да се срещат и различни хора...
...и следи от деца...
...и животни, но вече в друга градинка - зад City Center...
И така завършвам с - Открий скакалеца:P.
тук
и тук
Край!
2 коментара:
Страхотно е ... пренесох се изцяло в Борисовата градина - истината е, че при всичките ми воаяжи до Софето никога не съм била там ... красиво е .... атмосферата, която ти създаде ме стопли в хладната октомврийска вечер :)
Neizi_ss, много се радвам, че снимките са успели да въздействат топло. Така удоволствието от труда ми е още по-голямо. Благодаря!:)
Публикуване на коментар