Сагата продължава! След изненадващите промени в живота и след тяхното осъзнаване и анализиране, и анализиране, и анализиране...в един момент човек започва да се освестява. Целта на цялото пътешествие, което в случая трябва да е живота по думите на Плами, е да се усети, да се вникне в него и да се изживее и поглъща с пълни шепи.
Е, всичките тези размисли ме доведоха до една истина, която бях забравила до скоро, а именно, че всеки си изгражда това свое пътешествие. Всеки си избира пътя, по който да върви, а също така и начина, по който да го върви - подсвирвайки си, подскачайки, бавно и замислено, положително или подозрително...Това е и самия замисъл, нали?! Всеки трябва да се учи от грешките си и да се опита да ги поправи, ако прецени, че са наистина недопустими за самия него. Нали в това е смисъла - да осмислиш себе си и да разбереш какво искаш или не, да знаеш как да постигнеш нещо, борейки се с цената на всичко за него. Е, понякога може да се намесят външни фактори, които да бъдат определящи, но въпреки това, трябва да знаеш какво искаш и да се стремиш към него. Аз съм сигурна, че няма човек, който да иска нещо с цялата си душа и да не може да го постигне. Дори и да се лута в пътя към него, винаги има някаква сила (колкото и за луда да ме сметнете), която успява да подаде едно рамо. Повярвайте ми, сама съм се убедила в това;)
В този ред на мисли, идеята ми е, че всеки трябва да дърпа конците на живота си, всеки трябва сам да избира как да живее (е, разбира се, ако това не вреди сериозно на околните хора, което вече води към идеята за егоизма и т.н.), да се радва или да плаче. Никой няма право да отнема щастието или възможността за щастие на околните, или обратното. Така че, ако ти се съмняваш в истиността на идеята за мечтите, недей! Те наистина се сбъдват, стига да си готов да се бориш за тях!
Ти си на ход!
P.S: На всеки се случва да изпадне в клиширани размисли...
3 коментара:
Все още се чудя доколко действително сме господари на живота си, но като идея звучи добре :)
Иначе "животът като пътешествие" си беше работа на google :))
Само ние си определяме накъде ще върви животът ни, само ние и нашите мисли и нашата нагласа. Щастието е само и единствено в нашите ръце. Пречат ни вътрешните спирачки, които самите ние си поставяме и отговорността, която трябва да поемем, защото няма кой да виним за нашите проблеми.
Поздрави, усмихнат уикенд. Весела Цветница!
И аз мисля, че в повечето случаи ние сами определяме нашия живот. Но също така съществуват и някои странични обстоятелства, които в някои случаи могат да се оказжат решаващи:)
Хубави празници:)))
Публикуване на коментар