четвъртък, 3 юни 2010 г.

Далече, далече...

    Минаха цели два месеца, откакто не съм писала тук...Дам, когато настъпят определни промени в живота, някакси не ти остава мнго време да обърнеш внимание н всичко и всички:) Но, най-на края ето ме тук. Силно казано тук на хиляди километри от България, но пак, пишейки в блога. Тъй като в следващите няколко месеца ще отсъствам от нашата мила страна, няма да имам и много възможност да пиша в блога, ако ли не изобщо даже:( Хубавото е, че съм на място мнго по-ралично от Европа, тук всички си имат коли, не ходят пеша, а следователно и почти нямат тротоари:D, имат огромни магазини, а телешкото, пилекото и царевицата са в почти всчко ядене. Хех, дам, става въпрос за САЩ. Тук хората са много възпитани и учтиви, но същевремено и затворени в своите коли и начин на живот. всеки непознат те поздравява с усмивка, малко са тези, които ще те изгледат лошо или няма да те питат как си днес (имам чуството, че им е като паразитен въпрос;). Но, въпреки това приспособяването към този начин на живот е труден. Възпрепятствана от липсата на кола, аз се чуствам затворена там, където живея, тъй като въпреки близките един два магазина, наоколо, липсва близоста на малкия град, или по-точно сгъстеността на европейския град. Наистина красиво е, нямам си на идея колко време ще ми трябва да свикна с този начин на живот, но наистина е като в американски филм. Наистина! Всички къщички са подредени, навсякъде е чисто - идилия:) и въпреки това в първите седмици, близките и дома ти липсват страшно много...God bless, Skype:D
    Та, това е засега от далчена Америка, а и много океански целувки от много влажен Уилмингтън и Каролина бийч:)
P.S.: Грешки съм сигурна, че много ще си открия в този текст, но времето притиска желанияето ми за редактиране, така че, моля да ме извините:)