Сняг вали и играе...

 ...и се сипе леко и плвно. Всяка снежинка игае своя танц, летейки надолу и вливайки се в общата симфония на заснеженият хоризонт. Коли бързат наляво, надясно. Хора с чадъри, шалове и ръкавици бягат като малки черни точици напред, назад, потрепвайки от всеки допир с всяка една от тях...Студено е. Силен е и вятъра, който сякаш брули костите ти. Потрепваш и ти, вече заснежен. Бягаш, гледаш къде да се скриеш на топло, на спокойно...Мечтата за една топла напитка те кара мислено да се усмихнеш и да засилиш още повече крачка в своето отчаяно търсене на подслона. А, там някъде в парка някой се радва, не се крие. Подскача и се радва на първите си снежинки, опитвайки да хапне всяка една от тях. Това е то малкото пале, което още не е усетило вкоченяващият студ! То се радва толкова невинно и така игриво, че чак ти става жал като си го представиш зимата треперещо от студ и молещо с очи да го приютиш...

Там е и тя, майка му, наблюдаваща го с радостен плач в очите...

Voilà!

     И такам...след леко съгласуване с Google открих един блог, от който използвах много лесна рецепта за карамелен кекс, която направо я копирам от там: 

За карамелената смес: половин чаена чаша захар се карамелизира до златисто, след което се добавя 100 мл прясно мляко. Бърка се хубаво докато карамелът се разтвори напълно. След като поизстине се добавят 2 яйца + една чаша брашно в която е разбъркано половин пакетче бакпулвер.

За ваниловата смес: Разбиват се 2 яйца с половин чаша захар, добавя се 100 мл прясно мляко + 1 чаша брашно с другата половина бакпулвер и ванилия.

В намаслена и набрашнена форма за кекс се изсипват първо карамелената смес, след това ванилената. Пече се до зачервяване. Проверя се с клечка дали е готов. След като изстине се залива с глазура от 1/3 чаша захар която се карамелизира и се добавя 100 мл прясно мляко с размито брашно (1 с.л.) вътре. Бърка се докато стане гладка смес и се изсипва върху кекса

     Тъй като имах под ръка формички за мъфини си казах "Защо пък да не са малки кексчета?" и без това не бях се пробвала с тези формички, та се захванах... Измайсторих всико, но единственото нещо, което ми се опъна наистина беше течният карамел, който винаги е бил голяма мистика за мен. Въпреки това след вторият път стана:D. Напълних (но не до горе) аз формичките и ги сложих да се пекат във фурната.  Но, извенъж, те започнаха да бухват...

...и да бухват

 ...докато в един момент започнаха и да преливат. Е, по едно време спряха де:D, ама все пак си беше частична загуба на материал! Затова, ако не сте пекли в такива формички - не ги пълнете повече от половината, ако сте сложили цяло пакетче бахпулвер!!!;).

Дам, тука вече се бяха кротнали и почти изпекли.

      В крайна сметка резултата беше добър, но карамелената поливка на кексчетата така и не стана такава каквато е в рецептата, по простата причина, че ми писна да се боря с карамела - да го правя течен. Затова, реших да бъдат единствено с малка глазура от твърд карамел. Voilà!

Но все пак да не се заблудите от снимката бяха 11 мъфини, но докато изстинат вече бяха останали само токова;)...

Непоносима неустоимост!

   Не мога така! Не се издържа! Влизаш в блогпространството и повечето блогове само снимки на вкуснотийки - повечето сладки, ама много вкусноизглеждащи сладки или торти.  А, аз като себеуважаваща се сладкоунищожителка само седя и точа лиги, вместо да се пробвам ...Захващам се и аз с надеждата да сътворя нещо сладко вкусно, което, надявам се, няма да има дълъг живот...;) 

Отвъд

...нямам вдъхновение, нямам думи, нямам мисли...Не ми се пише, не ми се мисли, искам да се потопя във вечния кръг на магията, на нереалното, на неразбираемото. Искам друг свят! Аз съм прашинка, аз съм мечтател, аз съм дух, жив дух. Аз съм вечен свят на мечти на желания, различни от обикновените. Аз съм импулс, аз съм вибрация на това чувство, което всеки прикрива и мисли за различно-глупаво. Аз не съм стая с четири стени, моят свят излиза от 360-те градуса  ... Аз не съм мечта, аз съм илюзия, която не съществува.

     Ти си свят, ти си различен, ти не си като него. Ти си различен в сърцето, в мислите, в действията. Ти си смисъл. Ти си песен в нощта, подканваща към танци, към желания, към тръпка. Ти не си един поглед, ти си искрата в него. 

     Ние сме всичко. Ние сме разликата в пъзела, ние сме гласът в тъмното и необятното, ние сме хлипа в сънения плач. Ние сме тайна, покрита от сивите облаци и скрита дълбото в нечии мисли. Ние сме от другата страна на луната, неосветени от слънцето... Ние сме заглавие на книга, а съдържанието са нашите преживявания, неразбрани от много, а съзирани и усещани от малко.

    Ние сме силата, която те прави човек. Ние сме това, което не си пред света, ние сме твоето съзнание, въображение, вдъхновение...

Ухххх, май ще вали!

Бързо да си вземете чадъри!