неделя, 4 октомври 2009 г.

Снимки тук, снимки там!

 Днешната порция снимки ще започне като за начало със сутрешното кафе, ще мине през разходка в Борисовата градина и ще завърши с...

Започваме, естествено, със сутрешната доза кафе и малко бонбончета...



...хвърлям едно око на Витоша, тъй като ми служи като синоптик. Честно, вярвам повече на планината, отколкото на прогнозата за времето!Хммм, мисля, че ще е облачно;D...



Обиколката започва с разходка в Борисовата градина и наистина беше малко облачно - трудно се фокусираше без светкавица или аз не мога още да боравя добре с новото фотоапаратче...



Аххх, тези луди колоездачи само влизат в кадър, разцепвайки тишината на спокойният парк!
 
Гълъбът умееше да позира...



     Бабата и момиченцето...еххх, спомени от детството...Колко пъти сме се катерили на този паметника с риск да се изпочупим, но все пак с чувството, че си изкачил връх Еверест..



      Преди децата се радваха на площадките с пясъчниците, а сега вече времената са други и предпочитат изживяването "хамстер в колелце" (в случая в топка:)...



 ...дам, ето я и празната площадка. Странно, но факт - обикнвено площадката при Слона е пълна с рояк от деца, но този път




Ето ги и поляните - празни и те! Това наистина бе някакъв сюблимен момент когато паркът беше празен. Всякаш всички се бяха наговорили, че днес не е ден за парка, но за радост тази новина не е стигнала до мен ;D...



Нагоре, нагоре изниква и Езерото на лилите и жабките...



...и единствената трудно откриваема цъфнала лилия...





      Качвайки се до езерото с водните лилии и жабките вече на хоризонта изникваше сякаш като някаква сянка от миналото един от най-големите паметници от епохата на социализма – Братската могила.



 












     Е, разбирасе поукрасен от тук от там, кажи речи целия в графити, но някой дори може би със скрит подсмисъл. Аз мисля, че този олицетворява някой комикс герой със специални лазерорежещи очи...



     Небето....




...и зеленинката...




...все пак освежаваха това мрачно място около паметника, пълно с отминали сеники...
     По обратния път...






...започнаха да се срещат и различни хора...

 

...и следи от деца...



...и животни, но вече в друга градинка - зад City Center...





И така завършвам с - Открий скакалеца:P.
тук

и тук



Край!

петък, 2 октомври 2009 г.

Аромат на...

Няма как да не напиша "две думи" за любимото ми нещо сутрин след като стана от топлото креватче. Не е реклама! Но не е и измама! Ароматът му е толкова неустоим както казват в една реклама, че направо само мисълта за него може да те накара да станеш в ранни зори, за да му се насладиш...



...едвам отваряш очи и то е почти готово...




...и вече е в ръцете ти...



...няма как да му устоиш...

 

 ...след това започваш новия ден с нова усмивка, всеки ден...

Добро утро!:)










P.S.: Специални благодарности на един много специален човек, който прави почти всяка моя сутрин незабравима с неустоимото си кафе и присъствие:D;)

неделя, 27 септември 2009 г.

Хайде на театър!

      Хммм. Неделя следобед както винаги в София е пусто и спокойно. Единственото, което обикновено може малко да размърда съзнанието ти по това време е разходка в парка или из града - СКУЧНО! Мисля, че на всеки софиянец това му е омръзнало до болка! Дори и парковете вече не са това спокойно място където ни водеха като малки, за да си играем. Днес, там можеш да се разхождаш и да се блъскаш с хората по алеите - все едно си на ул. Граф Игнатиев, да те блъсне някой бесен колоездач или пък да те подгони някое бездомно куче! Другата възможност е разходка в центъра, но и това вече е скучно - ПО ДЯВОЛИТЕ ВСЕКИ ДЕН СИ ТАМ КОГАТО ХОДИШ НА РАБОТА! За това с тайфата (Милото, Петя и Сашо) избрахме ТЕАТЪРА като избавление от побъркващо лежерната обстановка, носеща се в неделна София! Вярно, оказа се, че любимият ми Сатиричен театър днес няма постановка, но за сметка на това в Театър 199

има такава. Тя се оказа не както очаквах от 19:00 ч., а от 20:00 ч., но все пак това си е един добър завършек за седмицата, който се надявам и да е сполучлив благодарение на ТОДОР КОЛЕВ и ВАЛЕНТИН ТАНЕВ. Постановката се казва "Умирай лесно" и искаренно се надявам да е разведряваща:). Стискайте палци да се оправдаят очакванията ни :). 
     
    Та, ХАЙДЕ НА ТЕАТЪР!!!

четвъртък, 24 септември 2009 г.

Нечии излияния...

            Ах, тази наша себичност, егоистичност и алчност! Докъде ли ще ни докара?! Тези малки ежедневни проблеми, нима не изсмукват и малкото човещинка останала в нас?! Нима трябва да разчитаме на някой лидер да дойде и да ни хване за носовете и да извика “еййй, беж, беж, беж”?! Нима не можем сами ние “да вземем нещата в свои ръце”? Защо трябва да чакаме някой да ни каже, да не си хвърляме боклуците на улицата или да не пресичаме на червено. Нима не осъзнавме последствията на собствените си необмислени действия? Нима не можем да предположим какво може да се случи с малката рибка, плуваща в бистрото поточе, ако си изперем килима с някой от поредните чудотворни препарати, на 50 метра по-нагоре в реката?! 

            Толкова ли сме безразсъди, че не можем да мислим не само за собствените си чуства и емоции? Ами другите хора, ами този човек срещу теб...Какво мислят те или той? Не те засяга, нали?! Мислиш само как да задоволиш собствената жажда за удовлетворение, независимо колко души и сърца си премазал!!!
            Така е, признай си! 
            Недей да бъдеш такъв!
            Бъди истински човек, свързан с нещата около теб, а не игнориращ ги от полезренеито си!
            Бъди по-добър!         

P.S.: Наистина безделието водело до много размисли:)!

сряда, 23 септември 2009 г.

Spirit of FISI

Пуста му гордост! Няма как да не се изфукам с едно мое творение:DDD!Най-добра снимка в конкурса Spirit of FISI...