Хайде, сега едно малко поздравче за тези, които успяват са стигнат до чистенето в къщи само в събота или неделя. Хахаха, нека поне бъде с малко настроение:DDD
събота, 27 юни 2009 г.
Високо, високо, високо...




петък, 26 юни 2009 г.
RIP

Майкъл Джексън 29 август 1958г - 25 юни 2009 г.
Каквото и да си говорим, той си беше Кралят на поп музиката!!! С него си отиде и една цяла епоха, започнала от 1965 г., когато става вокал на "The Jackson 5". Въпреки всичко, неговата мелодия беше и ще бъде част от историята на музикалното изкуство, която караше и продължава да кара много хора да се забавляват, танцуват, плачат и да живеят.
Почивай в мир...
понеделник, 15 юни 2009 г.
Истината и само истината!
Свобода и равенство, без расови предразсъдъци! 46 години по-късно, все още са недостижими...
Той имаше една мечта...Вие имате ли мечти?
петък, 12 юни 2009 г.
Музикално настроение:)

...та аз съм едно музикално ходещо нещо, което както повечето млади, може би, обожава музиката. Но на сърце ми е една групичка, която отскоро ме грабна още от първия път. Това са Flogging Molly! Те свирят различни ободряващи ирландски песнички, които както обичайно главният нюанс е традиционната ирландска музика, но с жив и подскачащ туист. Това прави техните парчета много развеселяващи и настройващи за една типична pub обстановка, където разливащата се от наздравици тъмна бира, събира различни хора и те кара да вярваш, че наистина малките неща от живота са най-важни:)))
Та, ето едно от техните веселяшки парченца...
А за тези, които им хареса ритъма - ето и сайта на Flogging Molly
четвъртък, 11 юни 2009 г.
Черно!
Черно. Черен цвят. Черен свят. Черни мисли. Черно море(:D). Черна коса. Черно съзнание. Черни мисли. Черно настроение. Черни времена. Черна гора. Черна река. Черна съдба! Черна ръка. Хубав цвят, нали? Но от него, май боли?!
Черна мечта. Каква е тя? Сама е тя! Неосъществима и недостижима, но все пак..несравнима! Но да не забравяме и унищожима!
понеделник, 8 юни 2009 г.
"Гражданска активност"
На пук на ставащото последният месец и идният такъв, аз реших да не пиша за политика. Но уви! Изумиха ме коментарите след изборния ден!
Писнаха ми дебатите! Писнаха ми обещанията! Писнаха ми билбордовете с членове на партии, застанали като реклама на поредният нискобюджетен американски филм! Писна ми от предизборни кампании! Писна ми от неграмотници с купени гласове! Писна ми от цялата помия, изливаща се на главите ни последния месец! Писна ми от глупави, но кадърни хора, отчаяни от положението в България, непускащи своя глас, мислейки, че така негласно протестират!!!
Искам едно по-добро бъдеще! Толкова ли е много?! Толкова ли е трудно да се оттърсим от типичната фраза "Преклонена главица сабя не я сече"? Не може ли веднъж българина да прояви гражданска инициатива? Толкова ли е трудно да отидеш до секцията и да гласуваш? Нима, ако всеки 2-ри или 3-ти беше глсувал резултатите от вчерашния ден щяха да са такива? Нима БСП и ДПС щяха да са втори и трети? Едва ли!!!
Другото, което ме изумява са хилядите коментари за процентите кой е загубил и кой е спечелил! Ние младите загубихме за пореден път...и не само ние, но и тези, които искат нещо повече от това да са пасивните участници в тази българска нереална реалност!!! Загубихме, защото отново бяхме предадени от своите пасивнии приятели, съграждани, съседи, а не поради някои политически партии. За пореден път показахме на настоящите и бъдещите управляващи, че спокойно могат да си играят с нас, разчитайки на незаинтересоваността на българският "гражданин".
Продължавайте да не гласувате, мислете за" манджата, която трябва да сготвя и за това не ми остана време да гласувам", или за "срещата за кафе с Цура, която не мога да пропусна заради някакви си избори"... ама после да не дойдете и да се оплаквате, че нещо не ви е наред, защото на безгласни букви не обръщам внимание!