Отвъд

...нямам вдъхновение, нямам думи, нямам мисли...Не ми се пише, не ми се мисли, искам да се потопя във вечния кръг на магията, на нереалното, на неразбираемото. Искам друг свят! Аз съм прашинка, аз съм мечтател, аз съм дух, жив дух. Аз съм вечен свят на мечти на желания, различни от обикновените. Аз съм импулс, аз съм вибрация на това чувство, което всеки прикрива и мисли за различно-глупаво. Аз не съм стая с четири стени, моят свят излиза от 360-те градуса  ... Аз не съм мечта, аз съм илюзия, която не съществува.

     Ти си свят, ти си различен, ти не си като него. Ти си различен в сърцето, в мислите, в действията. Ти си смисъл. Ти си песен в нощта, подканваща към танци, към желания, към тръпка. Ти не си един поглед, ти си искрата в него. 

     Ние сме всичко. Ние сме разликата в пъзела, ние сме гласът в тъмното и необятното, ние сме хлипа в сънения плач. Ние сме тайна, покрита от сивите облаци и скрита дълбото в нечии мисли. Ние сме от другата страна на луната, неосветени от слънцето... Ние сме заглавие на книга, а съдържанието са нашите преживявания, неразбрани от много, а съзирани и усещани от малко.

    Ние сме силата, която те прави човек. Ние сме това, което не си пред света, ние сме твоето съзнание, въображение, вдъхновение...

Ухххх, май ще вали!

Бързо да си вземете чадъри!

Рилският манастир през друго око

     Последната хубава събота (според синоптиците), трябваше да се направи нещо извънредно! И се реши - ще бъде разходка до Рилския манастир! О, да - свещи, снимки, природа и естествено МЕКИЦИ! Беше наистина великолепно време, което естествено позволи и на мен да направя великолепни снимки, но не тези, които виждате всеки ден, а тези, които аз видях...

На път за манастира...

А, това са Стобските пирамиди, при които ще стигнем на края на пътешествието, точно за залеза...

 

 И вече сме на паркинга на Рилския манастир...

 

 

 ...и влизаме вътре...

 

 

 

 

Май, нистина не сме на толкова високо...

 

 

 

Гледката от Хрельовата кула не беше толкова добра, колкото очаквах. НЕ даваха да се качиш отгоре на бойниците, а само до помещението под тях и можеше да се гледа единствено през прозорците...

 

Компанията реши ненадейно друго...

 

   ...да поемем пеша към...

 

За щастие поне табелите и маркировката през целия път бяха добре поддържани...Око да види...

 Хмм, едва ли се учиудвате на тази гледка. Дам, така е на повечето места където е по-цивилизовано. Абе, хора толкова ли е трудно да уцелите празната кофа!

 

 Препятствия по пътя колкото щеш! Сигурна съм, че отзад "...един мармот завива шоколада в целофан...":D

 

 

При гроба на св. Иван Рилски имаше едно пале, което само чакаше да дойде някой с мекици от манастира...Оооо, дам много му се услаждаха! А, как мяташе бълхи насам, натам!

Гробът отвътре...

Ако знаете колко му беше трудно на този двуметров човек да излезне от Провиралката на гроба, докато краката му бяха на стълбата долу, той се мъчеше вече да излиза...Дали заради ръста, дали заради грехове? Никой не знае...

Това за мен бе молитвената скала или поне това, което беше над нея...

 

А, ето пак! Незнам, наистина ли има толкова малоумни или просто никой не чисти?! Хора, абе вземете си боклуците с вас, така се прави на планина! 

Разновидности на гъбки...НЕ ГИ ЯЖТЕ!

 Вече на пък към манастира обратно видяхме, че се задават облачета, дъждовни облачета.

 

Забързани потеглихме към Стобските пирамиди.

Следва продължение...

P.S.: Тук ще намерите малко по-провокиращи иронично снимки на Рилския манастир:).

Неделна...

...неделна романтична вечер. От кога не си бях правила такава. Тази ще бъде - реших си аз. Не, не си мислете, че е замесен мъж (нали знаеш, че те обожавам). Това е неделна романтична вечер - само аз, компютъра и романтичен филм. Обикновено обичам да си правя такива вечери зимата, в неделя. Тогава си се сгушил на топло и се отпускаш и се вливаш в нечии чужди романси...Хммм...По случая ще пусна и тази песничка, която се смесва с фона на цялата обстановка...

...и продължавам да си търся някое специално филмче...

Малка Вяра и кака Надя:)

     Бравос на нашата мама Миленка и на татко Ванко за невероятната принцеса, която си имат...

...и естествено нямаше как да не се снимам с нея:DDD