На път за манастира...
А, това са Стобските пирамиди, при които ще стигнем на края на пътешествието, точно за залеза...
И вече сме на паркинга на Рилския манастир...
...и влизаме вътре...
Май, нистина не сме на толкова високо...
Гледката от Хрельовата кула не беше толкова добра, колкото очаквах. НЕ даваха да се качиш отгоре на бойниците, а само до помещението под тях и можеше да се гледа единствено през прозорците...
Компанията реши ненадейно друго...
...да поемем пеша към...
За щастие поне табелите и маркировката през целия път бяха добре поддържани...Око да види...
Хмм, едва ли се учиудвате на тази гледка. Дам, така е на повечето места където е по-цивилизовано. Абе, хора толкова ли е трудно да уцелите празната кофа!
Препятствия по пътя колкото щеш! Сигурна съм, че отзад "...един мармот завива шоколада в целофан...":D
При гроба на св. Иван Рилски имаше едно пале, което само чакаше да дойде някой с мекици от манастира...Оооо, дам много му се услаждаха! А, как мяташе бълхи насам, натам!
Гробът отвътре...
Ако знаете колко му беше трудно на този двуметров човек да излезне от Провиралката на гроба, докато краката му бяха на стълбата долу, той се мъчеше вече да излиза...Дали заради ръста, дали заради грехове? Никой не знае...
Това за мен бе молитвената скала или поне това, което беше над нея...
А, ето пак! Незнам, наистина ли има толкова малоумни или просто никой не чисти?! Хора, абе вземете си боклуците с вас, така се прави на планина!
Разновидности на гъбки...НЕ ГИ ЯЖТЕ!
Вече на пък към манастира обратно видяхме, че се задават облачета, дъждовни облачета.
Забързани потеглихме към Стобските пирамиди.
Следва продължение...
