Spirit of FISI

Пуста му гордост! Няма как да не се изфукам с едно мое творение:DDD!Най-добра снимка в конкурса Spirit of FISI...

Ще става въпрос за снимки...

      Ула! Ула! Ула! Най-накрая си имам хубаво фото и аз! Голяма радост! Малката ми придобивка е подарък от милото ми, което успя да ме изненада невероятно:))) Благодарение на това вече в блогчето ми ще почнат да се изливат куп снимки на какво ли не.

     Та, фотото е Samsung ES 15 и е с добри параметри като за начинаещ фотограф-любител: 10 Mp;  Оптично и  Цифрово приближение - всяко едно 3x; Фокусно разстояние 36 - 108 mm.;  Видеоклип 640 x 480 (30fps) със звук; Файлов формат - PictBridge 1.0, Jpeg (Dcf), Exif 2.2, Dpof 1.1, Wav, Avi (Mpeg-4); функция Beauty Shot (заличава несъвършенства по лицето), функция Face Detection (разпознаване на лице), дигитална стабилизация на картината. Снимките, които прави са меко казано добри! А, ето и един малкък пример с тримата ми племенничовци:

Калоян

Алекс и Мадлен

Втората снимка не е на фокус поради слънцето срещу мен, но мисля, че все пак показва възможностите на ES 15.

     Като за финал ще кажа само, че засега възлагам големи надежди на този модел и предупреждавам всички мои приятели и познати да не се ядосват от бъдещия фотографски тормоз;D.

Две...Едно...

Нека да ви разкажа една малка историйка за две...хммм...две...добре де, две човечета. Та, срещнали се те и нищо! Хахаха, ама наистина май нямало нищо! Минало се време, месеци и взели, че пак се срещнали и тогава...ооо...тогава вече станало нещо странно и вербално необяснимо...Странното в цялата история е как съдбата или не, не съдбата, а желанието и непоносимостта на онова чувство, което не те остава да спиш месеци наред, се засилвало все повече, бидейки дори и  притиснато от непреодолими обстоятелствата.

    Веднъж едното човече се пошегувало “Теб те е страх да дойдеш в моят свят!!! Хахахаха!!!”, но инатът, както никога, взел, че изиграл неочаквано добра роля. Той подтикнал съвсем необичайно един “Звън” на вратата в 7 ч. сутринта и репликата “Шегуваш се, нали?! Мислиш ли, че не мога?!”. След този момент мечти, желания и реалност се вплели...хмм...добре де в едно…:)

P.S.: Банално, нали?! Но реално:P

Michael Jackson - Man in The Miror

...една от поредните песни, които ни окуражават да бъдем по-отговорни за света около нас и да не забравяме, че сме част от него...  

Лятото си отминава...

Такаммм...Лятото наистина си отминава вече и лека-полека започнаха да се показват по някои жълти листенца по дърветата в София. Не знам за вас, но моето лято беше строго ограничено до малко повече от месец. След държавният ми изпит, който взех с отличие (по принцип не обичам да се хваля със себе си;), но за това - няма как!:D), можеше да се каже, че почнах да отброявам дните до края на лятото. За щастие в малкото време, което ми бе останало успях да спретна няколко излизания извън прашната и безлюдна лятна София. Две от тези бързи бягства от София се оказаха, както всяко лято и типично за всяко софиянче - до морето! Учудващо, но тази година за първи път, въпреки същата дестинация както всяка година - Созопол, се оказа най-изпълнената с емоции лятна fiesta.

Част I: Като невиждали морето!

Първият пробег до Созопол и обратно бях с моите вечни приятели Ваня и Тео, които не ме оставиха и минутка без да не ме спукат от подигравки и закачки за това, че ми липсвало Милоту и за какво ли още не като например името ми...Гррр! Не се казвам Надка!!!

Въпреки това, изкарването с тях бе супер - на ден изяждахме по тонове сладолед на плажа (залят с изключителен топинг от пясък)...

Моя милост и поредната празна кутийка от сладолед

по цял ден на плажа се препичахме като шишчета...до достигане на лек загар...

Ванчето

а след това се смеехме три дни на Тео колко е изгорял. Разбира се, после слушахме неговите агонични стенания...

Тео реши да провери дали наистина се стигало до Китай по този начин?

Но за негова жалост се оказа единствено заклещен:D!
Естествено, една от вечерите нямаше как да пропуснем и залеза ...


А, забравих ли да добавя "спокойствието" и "безлюдието", което цареше на големият плаж Хармани в Созопол...:DDD

Изобщо като едни истински екскурзианти успяхме да свършим всичко, което обикновено се прави за 10 дни на морето! Е, все пак пропуснахме една от най-важните тръпки - ДИСКОТЕКАТА! Причината за това беше естествено невероятната чалга, която дънеше от почти всички заведения или може би това, че всяка вечер бяхме като премазани след целодневните десетчасови препичания на плажа. Не знам, все още не мога да реша защо?! Както и да е въпроса бе, че сме на морето и овъргаляхме дупета в пясъка:D!

...Край на първа част...
... TO BE CONTINUE...;)