понеделник, 9 ноември 2015 г.

Само силните оцеляват

Много е трудно пак да влезна в релси да пиша. Честно казано никога не ме е бивало да пиша много. Бях забравила блога си за няколко години, нямах време. Нов Свят, всичко ново! Много се чудих как да го започна отново...на каква тема да бъде...дали изобщо да се занимавам??? Въпроси, въпроси, въпроси...Накрая реших просто да пиша.
     Днес установих, че още един прекрасен човек си е отишъл от този свят. Много си заминаха вече. Мама и татко също. Но не го пиша, за да бъда съжалявана. Просто ей така. Както си отидоха просто ей така. 
     Когато си толкова близко до смъртта те изпълват какви ли не страхове, реалността става все по-жестока. Изведнъж трябва много здраво да стъпиш на земята с двата крака, иначе рискуваш да паднеш и ти. Избликват какви ли не мисли. Почваш да се съмняваш във всичко, нищо не ти се струва стабилно, всичко е толкова крехко и лесно ранимо. Разпада се целият ти измислен детски свят и всичките герои в него. Всички те си остават в миналото като най-прекрасната прочетена книга. Но книгата поне можеш да я прочетеш, а хората няма как да ги върнеш. "Запази си само хубавите спомени!" казват хората. Какво разбират те! 
     Непрекъснато се опитвам по всякакъв начин да си спомня смехът на мама, допирът на ръката и когато ми галеше по главата или гласът на татко когато се шегуваше. Татко беше голям силен мъж, толкова много е износил на гърба си. Толкова много си отдадоха живота на мен и батко, в толкова трудни времена живяха. Грам време не им остана да си поживеят! 

     Въпреки всичко те бяха двамата, които ме научиха да обичам живота и винаги да му се радвам като малко детенце, да изживявам всеки момент. Така и правя, опитвам се, боря се, но въпреки това тъгата никога не спира, колкото и да я слагам в най-малката забутана стаичка в съзнанието си - всеки удобен момент наднича зад ъгъла. Не й се давам много често, особено пред хората не я показвам, само като се прибера в къщи я пускам по някой път да се покаже. И после пак я прибирам. Измивам размазания грим, плисвам си лицето няколко пъти със студена вода и продължавам. Мама ме е учила така! "Само силните оцеляват" казваше тя! Банално, но е така.

Няма коментари: