вторник, 10 април 2012 г.

ПРОЕКТ - От нищо нещо! Или хаотични откровения от другата страна на Океана!



I. Идея: Чудя се какво да измисля, че ми трябва от някъде да започна???
- ОПА! Изникна нещо! Кетеринг или продажба в интернет – ама тук дават много пари за храна по заведения, така че трябва да е нещо за храна...Хич не обичат да готвят, начи...Ама то и с тези разстояния кога да ти остава време, ама и това не е оправдание...Като че ли в София не са ти били нужни около 40 минути, да се прибереш от работа – пешком...Леле, колко ми липсва ходенето! Направо ме убиват тея коли! Ама мъжът ми само като види някое момиче да ходи по улицата вика „А! К****!” (Магистрална принцеска). Американци. Какво да ги правиш?! Толкова ралично живеят. Много ги обичам, ама как може да ги мързи да ходят от единия паркинг до следващия такъв (който всъшност е съединен с предишният) т.е. – няма и 100 метра...Направо не го разбирам този залежал живот...То си е изморително и да караш...ама ходенето...оххх, как ми липсва ходенето по софийските улици. Да си пия кафенцето на някоя пейка в центъра на Витошка например...или пък в парка (няма значение кой)...Еххх, мечти...кога ли съм смятала, че толкова ще ми пролипсва този живот, от който се оплаквах преди...А, малките кафенца за по час с приятели в бившето Болеро (Гери, това важи за теб най-много), или в Архитектите с Мария и Пацо или който и да е изтрещял историк...аххх. Ароматът на газови изпарения сутрин и смръдливата Перловска река...няма ги вече...почвам да ги забравям...а дори и година не е изминала.
      Да! Тук е много хубаво! Кога съм си мечтала, че сутрин като се събудя да си пия кафенцето на малката ми веранда, ще слушам как птичките пеят и ще се наслаждавам на хубавата полянка и езерцето пред мен, пълно с костенурки и патици, гъски, жаби и какво ли още не...Мечта живот ми се падна, само дето няма как да й се насладя напълно без моето семейство! И приятелите, макар и да не бяха много на края...
      Сватбата ни беше прекрасна, даже бяха две. Една тук и една там. Супер, нали?! Колко ли хора се женят за един и същ човек повече от два пъти...и то за по-малко от 3 месеца? Е, ние го направихме, за да са 
доволни всички, ама защото и нас ни правеше щастливи фактът, че ще купонясваме два пъти. Е, той беше вдигнал ръце от самото начало, а и как няма? Все пак никога не си беше представял, че ще се ожени за българка! А, какво да кажа аз?! Дори и в най-смелите си мечти не съм си позволявала да си помисля нещо такова...аз май гледах да не си мечтая неосъществими неща. Все си фантазирах реални, допустими, онези, които можеш да ги пипнеш с пръст. Дори и във фантазиите си не бях толкова свободна, явно. Ха! 
      Кой би предположил, че двама 24 годишни лудетени ще хванат пътя и ще работят в хотел за едно лято – просто ей така, за да видят Америка... От любопитство...Сигурно има и други луди като мен и Пацо, ама не чак толкова! Боже! А, какви ли не препятствия имахме, ама им „Скрихме топката на всички”. ХЕхехе! (Ей, тук искам да сложа усмихната емотиконка, ама вече почна и това да се изтърква – мисля, че остарявам)! Като черешката на тортата се появи и той...от нищо и никъде. Някакси ненатрапчиво и същевременно постоянно и правилно...хем ми се иска да избягвам изтъркани фрази ама „Колко е непредсказуем животът” чака да се обърнеш, и е готов в следващата секунда да те изненада я с ритник, я с шамар, я с нова надежда! Така се появи той, така се появи и пръстенът на ръката ми...(оставям многоточие, защото за в бъдеще и други неща могат да се появят!).

Край на първа част, която дори и аз не схванах при в второто четене! 
P.S.: А, това трябваше да е великото ми откритие, проект или идеята, която ще ми докара парички! Ох, пак се ОТПЛЕСНАХ!

Няма коментари: