Лятото си отминава...

Такаммм...Лятото наистина си отминава вече и лека-полека започнаха да се показват по някои жълти листенца по дърветата в София. Не знам за вас, но моето лято беше строго ограничено до малко повече от месец. След държавният ми изпит, който взех с отличие (по принцип не обичам да се хваля със себе си;), но за това - няма как!:D), можеше да се каже, че почнах да отброявам дните до края на лятото. За щастие в малкото време, което ми бе останало успях да спретна няколко излизания извън прашната и безлюдна лятна София. Две от тези бързи бягства от София се оказаха, както всяко лято и типично за всяко софиянче - до морето! Учудващо, но тази година за първи път, въпреки същата дестинация както всяка година - Созопол, се оказа най-изпълнената с емоции лятна fiesta.

Част I: Като невиждали морето!

Първият пробег до Созопол и обратно бях с моите вечни приятели Ваня и Тео, които не ме оставиха и минутка без да не ме спукат от подигравки и закачки за това, че ми липсвало Милоту и за какво ли още не като например името ми...Гррр! Не се казвам Надка!!!

Въпреки това, изкарването с тях бе супер - на ден изяждахме по тонове сладолед на плажа (залят с изключителен топинг от пясък)...

Моя милост и поредната празна кутийка от сладолед

по цял ден на плажа се препичахме като шишчета...до достигане на лек загар...

Ванчето

а след това се смеехме три дни на Тео колко е изгорял. Разбира се, после слушахме неговите агонични стенания...

Тео реши да провери дали наистина се стигало до Китай по този начин?

Но за негова жалост се оказа единствено заклещен:D!
Естествено, една от вечерите нямаше как да пропуснем и залеза ...


А, забравих ли да добавя "спокойствието" и "безлюдието", което цареше на големият плаж Хармани в Созопол...:DDD

Изобщо като едни истински екскурзианти успяхме да свършим всичко, което обикновено се прави за 10 дни на морето! Е, все пак пропуснахме една от най-важните тръпки - ДИСКОТЕКАТА! Причината за това беше естествено невероятната чалга, която дънеше от почти всички заведения или може би това, че всяка вечер бяхме като премазани след целодневните десетчасови препичания на плажа. Не знам, все още не мога да реша защо?! Както и да е въпроса бе, че сме на морето и овъргаляхме дупета в пясъка:D!

...Край на първа част...
... TO BE CONTINUE...;)

Издирват се!

   

     Ако видите тези хора някъде в София и държите сладолед в ръката си, моля ви, ПАЗЕТЕ СИ СЛАДОЛЕДА!!! Тези двамата са издирвани от Интерпол за престъпления срещу сладоледа - изяждат всеки сладолед, който видят дори и да е в нечии чужди ръце! 

                                    

...и не на последно място - моля всички притежатели на сладолед да слгат катинари на фризерите където го съхраняват! По непотвърдени данни, двамата сладоледени унищожители се промъкват тихомълком и незабелязано крадат сладоледи!!!:D 

P.S.: Пацо, знам, че четеш това, ядейки сладолед! Дано да ти е сладък, защото може би ще ти бъде един от последните! :D

Делфинско настроене:D

   В тези горещо, задушаващи дни няколко снимки на великолепните делфини, биха не само ви развеселили, но и разведрили. Тяхната любопитност и уникалност ще ви накара дори тихичко да се усмихнете:)

                                    

   Делфините са едни от най-общителните бозаиници-риби на планетата, което ги прави и едни и от най-милите създания, позволили дори и на човека да ги опитомява и дресира. В морските дълбини тези уникални същества, биха по-скоро ви спасили от някоя акула, отколкото да ви нападнат. Снимките по-долу са доказателство за тяхното, подобно на човешкото, неизчерпаемо любопитство... 

                                     

а също така и всеотдайността им...Те обичат да контактуват с хората...

                                      

...да танцуват с тях...

                                       

...да се запознават по някой път и с други непознати за тях...

                                      

                                      

                                      

                                      

...и с техни морски съграждани...

                                     

   Различните видове делфини достигат до 40 броя, но едни от най-атрактивните са:

раиран делфин

                                      

и розивия делфин

                                     

                           

   Независимо чий вид от тях ще срещнете, те винаги ще ви радват със воята неповторимост...

                                     

                                     

                                     

Бюстове

     Бюстът като портретната склулптура е един от най-древните методи за запазване на почитта към определени личностти. Още в древни времена тази традиция римляните заимстват от предшестващите ги етруски племена. Така с течение на времето и разпространението на римската култура из целия цивилизован античен свят, тази традиция остава в историята и до наши дни като символ на преклонението и уважението към определени значими за човечеството личности.

     В различните времена бюстовете са били и зависими от това за кой са се правели - крале, предводители, политици, писатели и др. Тук съм подбрала няколко интересни бюста, от които си личи и различният стил, повлиян от духа на времето си.

     В Античността:

1.         2.

3.

     

     В Новото време:

 4.    5. 

6.  7.  

8.     9. 

10.      11. 

12.   13.    

14.  15. 

     И Съвремеността... 

16.   17.                             19. 

Легенда:

1. Аристотел (384-322 г. пр. н.е.), философ, педагод и учен. 

2. Леонид (или Леонидас) е цар на Спарта от 488-480 г. пр. н.е., известен с предводителството си на спартанските войски с битката при Термопилите. 

3. Гай Цезар Германик (12-41 г.) или инперартор Калигула известен повече в историята със своя деспотизъм и изблици на лудост.

4. Чарлз I (1600-1649 г.) е крал на Англия. Той е първият монарх, който е свален от престола от своя народ и екзекутиран.

5. Луи XIV (1638-1715 г.) е крал на Франция и Навара. Той е абсолютният владетел - Кралят слънце.

6. Фредерик III (1609-1670 г.) е крал на Дания и Норвегия. Налага абсолютната кралска власт в Дания. 

7. Жан-Жак Русо (1712-1778 г.) един от символите на Просвещението. По-известен със своята книга „Общественият договор“. 

8. Шарл дьо Монтескьо (1689-1755 г.) е многостранна личност - френски писател, юрист, философ, историк и държавен мислител. Една от по-известните му книги е "Персийски писма" . 

9. Дю Плеси дьо Ришельо - кардинал Ришельо (1585-1642 г.) френски благородник, духовник и държавник. Един от поддръжниците на теорията за държавната необходимост (Raison d'État). 

10. Наполеон Бонапарт (1769-1821 г.) е първият френски император, който подчинява цяла Европа. 

11. Юлисис С. Грант (1822-1885 г.) е Генералът на армиите на Съюза, по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.). По-късно и президент на Съединените американски щати. 

12. Уилям Шекспир (1564-1616 г.) е английски драматург и поет, признат за най-значимият писател в англоезичната литература.

13. Чарлз Джон Хъфман Дикенс - Чарлз Дикенс (1812-1870 г.) е английски писател - един от най-известните писатели на Викторианския период.

14. Карлос III де Бурбон (1716-1788 г.) е крал на Испания, Неапол и Сицилия и херцог на Парма. С доста отличителни черти:D - бел. авт).

15. Джордж Уилям Фредерик - Джордж III (1738-1820 г.) е крал на Великобритания и Ирландия, херцог (последствие и крал) на Хановер. По време на неговото управление Великобритания и Ирландия (1801 г.) са обединени, образувайки Обединено кралство Великобритания и Ирландия. 

16. Мао Дзъдун (1893-1976 г.) е създателят на Китайската комунистическа партия и Китайската народна република, а също така и фактически лидер на последната . Той е основоположник на т.нар. маоизъм.  В случая е този негов бюст е кръстен Miki Mao's Bust:DDD

17. Фердинанд Маркос (1917-1989 г.) е президент на Филипините - първият такъв за Четвъртата република. Той допринася много за развитието на инфраструктурата в страната и за развитието на международната дипломация. В резултат на това получава този бюст - изглеждащ по този начин в наши дни!!! 

18.  Елизабет II (1926- ) е кралица и държавен глава на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и на 15 страни от британската общност. По нейно време Британската империя се превръща в Британска общност, като по нейни думи това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. В края на XX в. остават 10 монархии в Европа, но ролята на кралете не е тази както през XIX в. Не, не си мислете, че техният авторитет спада, напротив в страните с установено монархично управление той се запазва, но вече ролята на монарсите в управлението не е същата (може би Обединеното кралство прави малки изключения). За да се приспособят към съвремеността, те трябва да забравят предишната сакралност и недосегаемост на самата корона като символ. Това е показано точно тук с правенето на бюст от LEGO през 2003 г. на кралица Елизабет II. 

     В различните времена бюстовете на различните личности искат да изкажат различни думи и послания. Различните форми и дори материали се променят с времето - в крак с вечно развиващото се изкуство, което става все по-освободено от дълго следваните порядки и норми. 

P.S.: Не е лесно един историк да пише за изкуство!:DDD

Малко история и Луи XIV

     В човешката история се откроява личността на един неповторим по своето величие крал и това е абсолютния монарх Луи XIV (1638-1715 г.). 

                                                                   Луи XIV от Ясент Риго

     Тук ще публикувам един малкък откъс от кърсовата си работа относно Френскията абсолютизъм през XVII в. и в частност за Кралят слънце, който по най-елегантния и хитър начин успява да направи подвластни могъщите френски аристократи. За тези които се интересуват от история - надявам се да ви е интересно...:)

     По време на управлението си Луи XIV взима мерки, за да бъдат предотвратени всякакви заговори или бунтове от страна на влиятелната аристокрация. Той умело използва своята власт като им дава пенсии, прави им подаръци, а най-близките до него ги настанява в своя величествен дворец Версай, превръщайки ги в придворни, запазвайки титлите на всички, но косвено отнемайки им политическите права. Във Версай и най-малките подробности от ежедневието на владетеля са превърнати в ритуали, в които са участвали, живеещите в дворските палати на краля, най-влиятелни благороднически семейства. Целият този култ към монарха, по времето на Луи XIV, се превръща във върховен дълг и най-висша чест. За по голямата част от благородническите семейства това се превръща в желана и привлекателна перспектива, която умело ги откланя с времето от техните предишни прерогативи като провинциална аристокрация.
     Освен нея по времето на Луи XIV в кралският дворец с привилегии се славели и всички просветители, които се ползвали със закрилата на суверена. Като голям ценител на изкуството краля събирал около себе си различни писатели, музиканти, като цяло всички хора на изкуството. Талантите се обещавали в двора, а не в провинцията. Това доказвало окончателната победа на Париж над провинцията.

                                                                        Бюст на Луи XIV

     Култът към монарха, който Луи XIV прави най-пищният и грандиозен ежедневен церемониал, се превръща в една от най-отличителните черти на неговото управление. Построявайки, един от най-пищните дворци за времето си Версай, харчейки огромни суми за блясъка на кралския си двор, Кралят слънце иска да покаже на цяла Европа не само своето могъщество, но и това на Франция. Не случайно на Луи XIV му приписват думите “Държавата – това съм аз”. По този начин той иска да покаже обвързаността си с държавата, изградена, чрез силната централизация. Върховенството на монарха се оповава на дадената му от Бог длъжност, следователно той трябва и да бъде бог на земята. Той е Кралят слънце, който покровителства и се грижи за своите поданници. Придържайки се към идеята и теорията на абсолютизма Луи XIV оправдава всички свои действия, като представя идеята, че кралските интереси се олицетворяват с държавните интереси на Франция. Луи XIV като абсолютен владетел носи цялата власт над народа си, като се обосновава с теорията за държавната необходимост. Тази теория е служела за оправдание на действията на краля спрямо представители на аристокрацията, които не са били достатъчно угодни на властта. Неговата самостоятелност във властта била привидна, но само за поданниците му. Реално управлението на държавата е било осъществявано с помоща на неговите министри.