Незнам за вас, но аз лично смятам да си направя равносметка след като вече навлизаме в последният месец на тази година. Една хубава равносметка мисля, че е добра идея!:) Аз лично ще си направя едно листче с нещата, които успях да постигна тази година. Е, ще се опитам и да не пропускам пикантни неща;), но разбира се, че най-важното е какво сме постигнали през последната година и с какво сме били полезни на хората около нас. Е, да не си помислите, че става въпрос за Мотивационно писмо?! Напротив, тук не само ще се хвалим, но и ще се оплюем за разни неща. Все пак трябва да е весело, празници идват! Така, че който иска да се присъедини към мен да се чувства свободен да започне с мисленето, защото поставям като крайна дата 31.12. 2009 г. Дам, точно така Нова година, но не по-късно - все пак трябва да започнем новата година на чисто. И както казват - Нека мисленето да започне СЕГА!
9 коментара:
Да си призная, не ми се започва. Ще оставя равносметката да началото на другата година.
Мисля, че идеята е страхотна, равносметката е полезна, не само защото трябва да сме организирини в този напрегнат свят, за да оцелеем, а и защото по този начин ще отсеем "плявата от семената".Аз лично смятам да се присъединя и в края на годината ще публикувам в блога си резултата.Поздрави
P.S.
Блога ти е страхотен...:)
Направо ми се стъжни като се замислих, че е хубаво и аз да си напарвя равносметка ... само дето съм на мнение, че човек е нужно периодично да си прави такава, а не да чака края на годината ... а ако не съм го казала досега ... наистина блога ти е страхотен, караш човек сериозно да се замисля за нещата от живота с постингите си ... не винаги успявам да коментирам ...но не пропускам :) да си подаря удоволствието от близостта с твоите мисли и чувства!
@ Krizt, чесно казано аз смятам, че е по-добре човек да си направи една такава равносметка на изминалата година, за да може когато започва новата такава, да стартира на чисто и ако иска съответно да направи нови планове за своето бъдеще на базата на постигнатото до този момент;) Това разбира се е моето мнение и в никакъв случай не го налагам на никой. Важното в цялата работа е, че ще сториш това дори и след началото на новата година;)
@ Валентине, радвам се много, че ще станеш част от идеята ми. Все пак е хубаво човек да разбере, че не е сам в лудостта си, тъй като покрай всичките празници, които ни предстоят е малко сложно да се организираш и да пишеш такова нещо;) Хаха, не мога да опиша какво удоволствие за мен е това, че някой харесва моят малък блогов хаос.:) Благодаря!:D
@ Neizi, и ти си много права, че не е необходимо да идва края на годината, за да си направи човек една проста равносметка на стореното. По принцип ако питаш мен това трябва да е редовна практика. Но идеята ми беше това да бъде един вид като закриване на новата година, да си се посмеем и да си поцЪкаме едни на други;) Тук идва момента и на теб да благодаря искрено за хубавите думи за моят, както казах по-горе, блогов хаос. Наистина се радвам, че успявам дори и малко да се докосна до хората с личните си излияния (колкото и налудничави да са в повечето случаи:)).
А, не, аз не съм по равносметките. Щом съм оцеляла още един ден, значи нещата не са съвсем зле. Съвсем добре пък не могат да бъдат никога, тъй че - "живей за мига" е моето мото!
Да живееш за мига върши работа в определени моменти, но може да бъде и проява на безотговорност.
Bla, в моята градина ли е този камък?
Да живееш за мига не значи непременно да се напиеш до безсъзнание и после да препуснеш с колата из градските улици, повръщайки през прозореца. Често пъти е уважение към малките удоволствия, които предлага живота, понякога само по веднъж. Също така - внимание към хората, които те обичат. Също...много други неща; да не цитирам Джон Ленън. Животът често обърква дългосрочните, внимателно подредени планове.:)))
@ Алиса, аз подкрепям мнението на Bla, че в повечето случаи да живееш за мига е малко безотговорно (не, че аз не съм го правила). Но си и права, че "Да живееш за мига." не трябва винаги да се свързва с безотговорност, ти си го обяснила, няма да повтарям думите ти. Но за равносметка си говорим, защото не може винаги да се живее само за днес, тъй като, ако само това мото те води и не си даваш някаква оценка на стореното до този момент, как можеш да прецениш кое е правилно или не (не само за теб, но и за останалите)? Ако човек не тегли чертата и не се замисли две и две колко е, как ще разбере, резултата?
То е ясно, че в повечето случаи плановете не се спазват, но пък те са ни като отправна точка и съответно цел напред.:)))
Публикуване на коментар