Нека да ви разкажа една малка историйка за две...хммм...две...добре де, две човечета. Та, срещнали се те и нищо! Хахаха, ама наистина май нямало нищо! Минало се време, месеци и взели, че пак се срещнали и тогава...ооо...тогава вече станало нещо странно и вербално необяснимо...Странното в цялата история е как съдбата или не, не съдбата, а желанието и непоносимостта на онова чувство, което не те остава да спиш месеци наред, се засилвало все повече, бидейки дори и притиснато от непреодолими обстоятелствата.
Веднъж едното човече се пошегувало “Теб те е страх да дойдеш в моят свят!!! Хахахаха!!!”, но инатът, както никога, взел, че изиграл неочаквано добра роля. Той подтикнал съвсем необичайно един “Звън” на вратата в 7 ч. сутринта и репликата “Шегуваш се, нали?! Мислиш ли, че не мога?!”. След този момент мечти, желания и реалност се вплели...хмм...добре де в едно…:)
P.S.: Банално, нали?! Но реално:P
2 коментара:
Хммм... имам чувството, че съм чувал някъде тази история... но къде ли?
Може, може! На мен ми я разказа една щастливка;)
Публикуване на коментар